I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

VI

Гледна точка на Илайда:

Стигнах до края на улицата и съвестта ми започна да говори.
Та ако го оставя да умре, съм съучастник в убийството му.
Нямаше как да оставя един човек да умре, колкото й да си го заслужаваше. Върнах се тичешком. Свалих шалът от врата си и
притиснах раната му.
Извадих телефона от джоба му и набрах Зейн,както ми зръча със сетни сили.
Лиам загуби съзнание, което много ме притесни.
- Лиам! Лиам! - опитвах да го свестя - Моля те, отвори очи!
След няколко минути Зейн се появи. Не изглеждаше особено изненадан, сякаш това се случва все ден.
Водеше с него някакъв доктор и двама от охраната.
- Да го качим в колата! - охраната и Зейн качиха Лиам в колата - Качвай се! - погледна ме и кимна с глава
Качих се на предната седалка при него. Потрепнах няколко пъти, защото чувах как Лиам издаваше звукове на болка.
Пристигнахме в имението и качиха Лиам в стаята му.
Оставиха мен и Зейн да чакме Пред вратата, докато докторът си свършеше работата.
Бях ужасно притеснена. Постоянно си играех с пръстите ми и дишах тежко.
Та той спаси животът ми... Ако не ме беше блъснал, куршумът щеше да уцели мен, а не него. Чувствах се длъжна пред него.
След 2 часа, докторът излезе. Зад него остави отворена вратата и можех да видя лежащия на леглото Лиам, а до него една сестра, която вероятно измерваше телесната му температура.
- Ще се оправи, но много трудно извадихме куршума. Надяваме се, че до два дни вече ще се събуди и ще бъде сравнително по-добре, но не бива да забравя, че движението му ще бъде ограничено....
- Благодаря Ви, докторе! - изпреварих Зейн, а той се засмя
Докторът стисна ръката на Зейн и слезе надолу по стълбите.
- Здравейте! - излезе сестрата - Ще идвам всяка вечер за да проверявам състоянието му! - усмихна се
- Той ще се оправи, нали? - попитах
- Изглежда ми много упорит...
- Нямате си й престава... - измърморих, а Зейн и сестрата се засмяха
Сестрата последва докторът. Точно преди да влезем в стаята, хванах рамото на Зейн.
- Какво има? - погледна ме объркан
- Нека да звънна на родителите си..... Ще се притесняват!
- Ако брат ми разбере, че съм го направил, ще ме удуши!
- Обещавам, няма да им казвам нищо! Ако исках да избягам, щях да оставя Лиам да умре..... Просто искам да знаят, че съм добре! - погледнах го в очите, а той прехапа устни
- Добре, но побързай! - скара ми се
- Благодаря! - усмихнах се, а той ми даде един телефон