I can't lose you {Fanfiction} {One Direction}

X

Лиам:

Илайда подскочи, като малко дете.
Започна да пищи и да ми крещи. Наистина ми беше трудно да отворя очи, какво оставаше да я слушам как вряка, като кокошка.
Единственото, което чух в началото беше:
- Луд ли си, да ме докосваш? - попита тя, но не получи отговор от моя страна
Реших да се изправя и седнах в леглото.
- Какво!? - каза докато търках очи
- Защо съм тук? - попита тя
- Защото много хъркаш, когато спиш на тоя диван! - засмях се и я излъгах. Истината е, че я преместих, защото ми беше жал да спи там. Все пак доста неща й се струпаха напоследък.
Нямах представа, че е осиновена...
Майка й наистина се държа ужасно. Чух, че през ноща Илайда плачеше насън. Бълнуваше майка си на сън.
Това е една от главните причини да я преместя при мен. Но не бих й казал, защото веднага би си придала важност.
Взех си хавлията и влязох в банята за бърз душ.
Пуснах студената вода и тя потече по голия ми гръб. След малко я смесих с малко по-топла вода и тя стана перфектна.
Замислих се над думите на Илайда.
Ако наистина я пусна и тя не ме издаде?
Ох, Боже! Това е невъзможно! Няма как да стане! Тя има толкова голяма уста...
Няма начин! Спрях агресивно кранчето на душа и се увих в хавлията.
Излязох от стаята, а когато се огледах Откачалката я нямаше.
Започнах да се въртя, но не успях да я видя.
Изругах и бързо се Облякох. Слязох по стълбите с такава бързина, че ако не се държах за парапета, може би щях да излетя напред.
Помислих, че е избягала. Излязох през вратата и се озовах на верандата. Тогава инстинктивно се обърнах наляво и с периферията видях някой. Когато погледнах на там видях Илайда, която запленена играеше с Хана и Оливия. Стана ми доста мило.
Те се смееха и забавляваха.
Погледна ме и видя одобрението в очите ми. Кимна с глава и продължи да си играе с тях.
Бях доста замислен и в един момент усетих студена ръка на рамото ми. Обърнах се и видях пред себе си, висок, тъмнокос мъж със светли очи. Нямаше начин да не го позная веднага - това е  Франк. С него служехме заедно в казармата и рядко се виждахме. Но щом сега е дошъл тук, значи има някакъв проблем.
- Хей, как си? - попитах любопитен
- Добре съм! - здрависахме се.
Проведохме кратък диалог, след което той се усмихна.
- Разбрах, че ще се жениш! - засмя се - Е  в началото не повярвах! - продължи да се смее
- Е братле, случват се чудеса! - казах с половин уста и последнах Илайда.
- Коя е бъдещата госпожа Пейн? - потупа ме по рамото
- Илайда! - извиках я, а тя вдигна глава - Ела да те запозная с един човек! - тя се изправи и тръгна към нас
- Красива е! - прошепна в ухото ми, а аз го блъснах леко
- Илайда това е Франк, приятел от казармата! Франк, годеницата ми Илайда! - двамата си кимнаха с усмивка, а аз погледнах Илайда.
- Приятно ми е! - здрависаха се
- Какъв е проблемът Франк? Рядко идваш, ако не е нещо важно! - попитах го директно, а той погледна Илайда. Усетих се и й намигнах - Илайда ще ни оставиш ли за малко! - тя кимна и се върна отново при близначките
- Какво става? - попитах отново
- Затънал съм, братле! - хвана се за главата, а на лицето му се четеше тревога
- Защо? - бях объркан, защото Франк беше доста изряден човек.
- Откраднах много пари от едни лихвари..... - стана много притеснен
- Това пък защо Франклин? - извиках, което уплаши близначките. Дръпнах на страна Франк и намалих тона. - И?
- Трябваха ми пари за детето ми.... Беше болно и... - започна да заеква. Може да съм убиец, но не съм безчувствен. Ставаше дума за дете!
- Добре, спокойно! - потушах рамото му - Ще оправим всичко! Каква сума дължиш?
- 3 милиона! - каза с наведена глава
- 3 милиона???? - повторих учуден. Имах тези пари, но преводът им щеше да отнеме доста време - За кога?
- Тази вечер! Иначе... Казаха, че ще действат! - ръцете му започнаха да треперят - Ще наранят семейството ми!
- Никой няма да ги нарани! - противоречих, аз. - Ще ти дам ключовете от вилата ми. Заведи ги там и ми дай номера на хората, на които дължиш пари. От там на там, аз ще се оправя.
- Но...
- Недей, Франк! - спрях го аз - В казармата винаги ме пазеше от големите и силните, сега е мой ред да си поговоря с тези копелета!
- Братле, тези хора не се шегуват! Всеки ден отвличат и убиват хора! Недей да рискуваш! - посъветва ме той
- Ти ми дай номера на тези! - той ми изпрати номера - Сега влез вътре и кажи на Мая да ти даде ключовете за вилата! - той кимна и се здрависахме
- Благодаря братле! - той влезе
- Аз излизам! - казах на Илайда. Бях готов да се изправя срещу тях. Щях да отида до банката и да взема половината сума, останалото щях да дам.
- Идвам с теб! - изненадан погледнах към Илайда, която ми заяви това нещо
- Няма начин! - засмях се и се качих в колата. Изведнъж чух трясък от другата врата и осъзнах, че тя е седнала до мен!
- Казах, че идвам с теб! - повтори тя
- Слизай от колата! - извиках
- Няма! - не ми остана длъжна. Не можех да я отведа с мен. Та тя щеше да ми се пречка. Не можех да го позволя.
- Слизай! - извиках още веднъж, а та Скръсти осъдително ръце - Така да бъде! - ядосах се и просто завъртях ключа, запалих колата и дадох газ.

По пътя набрах онези хора и разговорът премина така:

- Ало! - казах със суров тон - Обажда се Лиам Пейн!
- На какво дължим обаждането Ви, Господин Пейн?! - чух подигравателен глас в слушалката
- Разбрах, че Франклин МакКлай има да урежда сметки с вас! - казах, а Илайда ме погледна
- И? - засмя се - Ти ли ще я платиш!?
- Да, но ще дам само едната половина днес! Останалото ще ти го предам до края на седмицата. Сега отивам към банката и идвам! Кажете само мястото и времето на срещата!
- Куражлия си Пейн! - чух смях в слушалката - Все пак искам да ти се представя... Аз съм Нелсон Станфорт! - побиха ме тръпки. Та.... Той беше един от най-опасните престъпници в цяла Америка. - Нещо замлъкна? Да не би куражът ти да се изпари!? - засмя се
- Не напротив! - излъгах - Нямам търпение да се видим!
- Добре! - гласът му отекваше в ушите ми - Ще ти изпратя мястото на съобщение! - затвори телефона
Веднага набрах Силвестър (охраната ми) и му казах да събере няколко момчета и да дойде на адреса пратен от Станфорт.
Знаех, че той няма да е сам, тогава защо и аз да не бъда с мой хора? А и най-важното.... Госпожицата ще бъде в опасност, ако е сама... Ще я оставя на Силвестър.

- Къде отиваме? - попита ме
- Да не се беше качвала! Сега мълчи! - извиках в миг на ярост
- Лиам, къде ме водиш? - извика тя
- ЩЕ видиш! - смекчих тона
Тя замълча. След малко пристигахме пред банката. Слязох, получих превода и отново се върнах в колата. Куфарчето, което носех направи голямо впечатление на Илайда, но за пръв път не каза й дума.
Запалих колата и отново тръгнах.
Усещах, че нещата няма да свършат добре. Пристигнах пред една стара фабрика. Очевидно закрита от години.
Извадих оръжието си и бях готов да сляза, когато усетих ръка, върху бедрото си. Обърнах се и погледнах Илайда.
- Не го прави! - каза тя
- Ти не мърдай от тук! - слязох от колата и заключих.

Направих няколко крачки и се озовах пред входа.
Прекрачих го. Нямах време да чакам охраната. Тя рано или късно щеше да дойде.
Влязох вътре, беше тъмно и задушно.
Виждах строителни материали около себе си, определено бях във фабрика за строителство.
Бяха навсякъде....
Продължих докато не чух презареждане на пистолет. Обърнах се рязко и вдигнах пистолета, но нямах представа какво ме чака отзад.
Видях около 10 мъже с костюми и оръжия, но това, от което кръвта ми спря беше Илайда.
Илайда беше в ръцете на един от тях, а той беше насочил оръжие към слепоочието й.
- Всички пари или тя е пътник, господин Пейн! - засмя се един от тях, а тя трепереше цялата.... - Какво ще кажете?

       Това е новата част! Надявам се да ви харесва! Очаквам мнението Ви! ❤️❤️❤️❤️❤️❤️