WHO WILL WIN (ЗАВЪРШЕНА)

Истината

Г. Т. Неутрал

Една седмица. Две седмици. Три седмици. Месец.

Дните се нижеха бавно и мъчително за Т/И и Техьонг. В училище се подминаваха. Всички опити на Техьонг да говори с нея, завършваха с провал. Т/И даже не искаше да го изслуша.

След всеки един ден, двамата се прибираха наранени...разбити...

Пореден ден в който Тае се провали. Щом влезе в дома си, веднага се качи в стаята си и се заключи. Хвърли се на леглото и въздъхна тежко.

Придърпа възглавницата, която беше до него и вдиша от аромата ѝ. Миришеше на Т/И, макар и малко.

Сети се моментите в които се гушкаха, целуваха, смяха в тази стая. Как там на това легло беше първият им път заедно.

Щом се сети започна да плаче. Сълзите му се стичаха от очите една след друга. Не можеше да си намери място.

Джимин и Юнги решиха да кажат истината на Техьонг макар че Джънгкук не одобряваше това. Чувстваха се виновни за състоянието на Т/И и Тае.

Джънгкук също се чувстваше виновен, но не правеше нищо. Мислеше си че ще навреди още повече.

След като се върнаха и останалите момчета се пръснаха из стаите. Джимин и Юнги отидоха до стаята на Те.

-Тае, отвори ни!

-Д-добре...

Вратата бавно се отвори. Момчетата влязоха вътре и видяха момчето с почервеняло лице, лежащ и прегърнал възглавницата.

-Те, трябва да ти кажем нещо- започна Юнги.

-Какво?- изхлипа той.

-Съжалявате Те- сведе глава Джимин.-Заради нас вие с Т/И сте нещастни.

-М-моля?

-Тъй като всички харесвахме Т/И, правехме много глупости- заговори Шуга.- След като тя избра теб, всички се отказаха, но не и ние. Ние двамата заедно с Кук измислихме план, в който целта беше да ви разделим. След време се усетихме, че ако ви разделим, кой ще я получи. Кук нямаше да ни позволи да припарим до нея. Съжаляваме Техьонг!

-Това копеле! - Техьонг се затичах към стаята на по-малкия. Влезе с гръм и трясък, съряскайки по-малкия.- Не го очаквах от теб! - Кук получи удар в лицето и се строполи на Земята.

-Т-те...

-МЛЪКНИ! ЗАРАДИ ТЕБ ИЗГУБИХ МОМИЧЕТО, КОЕТО ОБИЧАМ. МОМИЧЕТО В КОЕТО СЪМ ЛУДО ВЛЮБЕН!! ЗАРАДИ ТЕБ ТЯ МЕ МРАЗИ!
ВСИЧКО БЕШЕ НАРЕД ДОКАТО НЕ СЕ НАМЕСИ ТИ!! - говореше докато го удряше.

-Техьонг спри! - извика Джин.

-НИКОГА!!

-СТИГА! - успяха да го успокоят.

Джънгкук беше в покъртително състояние. Очите му, носа му, устната му, всичко беше повече от ужасно.

-С-съжалявам Т-тае! Моят егоизъм надделя. Осъзнах се прекалено късно...знам че никога няма да ми простите за това, което направих и сте прави, но...моля ви, простете ми! - започна да плаче. Всички го гледаха с населени очи.

-...никога- отговори Техьонг.

Джънгкук кимна и най-накрая се предаде. Нямаше сили да държи очите си отворени и изпадна в безсъзнание.

-ДЖЪНГКУК! - изкрещя Техьонг и отиде при приятелят си докато Джин набираше номера на бърза помощ.- Прощавам ти- гласа на Техьонг се пречупи и зарида.

След не повече от 15 минути линейката бе тук и взе момчето. Останалите тръгнаха след нея.

Съжалявам, че не съм качвала от толкова много време, но се надявам да ви е харесала! 💜💜💜