She changed after all {[Завършена]}

3 глава

Лаура:

Идеше ми да викам с цяло гърло. Как от толкова много момчета точно тези ли.
-Ти би трябвало да си, Лаура?-попита майка им като ме прегърна. Погледнах към Зейн и Алекс които бяха опулили очи насреща ми.
-Да,аз съм.-усмихнах и се насреща. Изглежда много мила и добра жена.
-Аз съм Мелани, това е съпругат ми Скот и двата ми сина Александър и Зейн. Момчета запознайте се с момичето.-пришпори ги тя, а аз не знаех дали да кажа, че се познаваме. Стоях и гледах Зейн в очите който явно преосмисляше какво да направи.
-Приятно ми е, Зейн.-каза с усмивка и се приближи към мен да се здрависаме.
-Аз съм Алекс.-явно ще играем.
-Не стойте на вратата, да влизаме.-казах и им дадох път да влязат. Зейн мина покрай мен като ме дари с предупредителен поглед преди да върне усмивката.
   Затворих вратата след тях, а те се настаниха в хола и започнаха да разговарят. Майка ми ме помоли да подредя масата и аз тръгнах. Започнах да слагам приборите и усещах погледа на някой върху мен от което тялото ми се напрегна, но упорито не поглеждах.
-Момчета, защо не отидете да и помогнете?-попита майка им с което привлече вниманието ми.
-Няма нужда, и сама ще се справя.-кадах като поглеждах Зейн който не сваляше погледа си от мен.
-Аз ще отида.-каза той и тръгна към мен, а аз продължих да подреждам.-Какво да правя?-попита все още усмихнат.
-Ами пренеси салатите.-казах като го погледнах за малко.
  Свърших с подреждането и отидох до хладилника да извадя безалкохолно. Лошото е, че той е в извън полезрението на хола. Взех го и се обърнах да тръгна към масата, но Зейн ми препречи пътя. Показа ми знак да мълча и ме притисна плътно на стената.
-Ако кажеш на нашите, че сме в един клас или какво ти говоря ще стане лошо ,малката.- каза ми и си сложи ръцете на бедрата ми като започна да ги качва все по-нагоре.-Мога да бъда много лош ако поискам.-прошепна до ухото ми от което цялата настръхнах, а корема ми се сви на топка.-Разбра ли ме?-попита като ми стисна бедрата от което аз подскочих и кимнах леко с глава след което той се отдръпна и пак лепна усмивката на лицето си. Вече можех да дишам нормално. Сипах си студена вода която изпих наведнъж, за да се успокоя. Не помогна особено, но най-накрая бяхме свършили с масата и ги извикахме да сядат.
  По време на цялата вечеря родителите ни си говореха за нещо, А ние тримата само се гледахме. Не можех да повярвам, че попаднах точно на тях.
-Лаура, ще им покажеш ли стаите им?Те са точно до твоята, знаеш.-каза мама, а аз преглътнах трудно и се изправих.
-Ще отидем да си вземем нещата и се връщаме.-каза Алекс,а аз ги изчаках.