She changed after all {[Завършена]}

8 глава

Лаура:

С Ребека влезнахме в двора на училището смеещи се. Направихме няколко крачки навътре когато забелязах ужасна гледка да се разиграва пред очите ми. Веднага се спрях на едно място от което Бека се блъсна в гърба ми.
-Лаура, защо спря така?-попита ме тя.
-Виж.-казах едва едва и посочих с поглед гледката пред нас. Мелани беше седнала в скута на Ник на една пейка и се целуваха все едно ще се изядат. Тя го беше обкрачила, а той си беше сложил ръцете на задника и. Не можех да повярвам на това което виждам. Погледнах Бека която си изпука врата и ми хвана ръката, като започна да ме дърпа към тях.
-Бека, какво правиш?-попитах като и се дърпах.
-Престани да се дърпаш, Лаура.-каза тя и аз се отказах. Вече бяхме пред тях, но те не ни забелязваха.-Я да видим какво имаме тук.-каза тя като си скръсти ръцете пред гърдите, а Ник ни гледаше като гръмнат.
-Лаура?-попита той докато Мелани все още седеше в скута му и ни гледаше нагло.-Мога да ти обясня.
-Слушам те.-казах като застанах в същата поза като на Бека и се борех с напиращите сълзи в очите ми. Виждах как се събира тълпа около нас, но не ме вълнуваше особено.
-Ами аз харесвам Мелани от доста време,а ти беше просто да се позабавлявам. Съжалявам.-каза го без капка съпричастие. Не мога да повярвам, че това е най-добрият ми приятел.
-Моля? Искаш да кажеш, че си ме използвал, за да се добереш до тази?-усещах как емоциите започват да ме заливат.
- Да. Ти си просто една загубенячка която разчита само да я пазят. Приеми го. Никой не би се хванал с теб по собствено желание ако има здрав разум.-каза той като дръпна кучката да стане от него и тръгнаха заедно на някъде.
-Ей, тъпак такъв. Нали ни беше приятел? Ти си просто един боклук като всички други. Нещастник!-изкрещя се Ребека по него, а той просто ни показа среден палец в гръб.
  Не мога да повярвам. Най-добрия ми приятел ми наговори тези неща и ме използва. Вече не се опитвах да спра сълзите си. Стоях права като го гледах как се отдалечава и пусках сълзите свободно да падат надолу. Най-добрия ми приятел ме използва  и след това ме захвърли като куче. Сърцето ме боли от нещата които ми наговори,а и все пак го харесвам.
-КВО ГЛЕДАТЕ? МАХАЙТЕ СЕ!-извика Ребека и всички се разотиваха.-Лаура, добре ли си? Искаш ли да си ходим?-попита ме загрижена докато аз все още гледах в нищото и асимилирах.
- Не искам да си ходя. Да се качваме.-казах тихо и я хванах за ръката. Тръгнахме да влизаме и видях как Алекс и Зейн ни гледаха , но имаше голяма разлика в погледите им. Алекс беше загрижен, а Зейн нямаше никаква емоция.
  Вече бяхме в стаята за часа и си седяхме на чиновете, но този път имаше разлика. Ребека трябва да седи до Алекс, аз пак до Зейн,а Мелани с бившия ми най-добър приятел.
  Бях се свила на чина ми с наведена глава и тихо плачех, а Бека гледаше със злоба към натискащата се двойка. Не ме интересуваше дали някой ще ме види да плача и без това са ме виждали. Всички ме смятат да някаква задръстенячка която могат да използват когато си искат. Защо живота ми трябва да е толкова смотан? Защо има толкова фалшиви хора, които се правят на твой близки?
   Докато съм размишлявала над това не съм усетила кога момчетата бяха седнали по местата си и господина вече преподава. Зейн дори не ме погледна, но и така е по-добре. Нито ми е до простотиите му, нито до съжалението му. Искам просто да се свия сама на леглото си и да плача на спокойствие, но този път няма да го позволя. Щом всички ме смятат за задръстенячка, която могат да използват ще се променя и започвам още от днес.
  Вдигнах си главата и изтрих всички следи от тези гадни сълзи и не им позволявах да тръгнат отново.
-Бека?-извиках я тихо и тя се обърна.
-Кажи?
-Искаш ли да пропуснем другите часове и да отидем да пазаруваме в мола?-това не е обикновеното държание за мен, но съм решена, че ще се променя всякак, но ще поддържам оценките си. Тя като чу това което казах очите и светната и се усмихна.
-От кога чакам да чуя това от теб. Разбира се, че искам.-каза тя и се обърна към господина.
  Аз се усмихнах на това и погледнах Зейн, който ме гледаше странно.
-Какво?
-Нищо.-каза той и се обърна към тетрадката си със същия странен поглед. Може нашите да се ядосат заради отсъствията, но мисля да взема бележка.
  Часът свърши и Бека се обърна с ентусиазъм към мен.
-Нали не си си променила решението?-попита тя с широка усмивка,а Алекс се обърна към нас.
-Естествено, че не съм.-казах аз и започнах да си приготвям нещата.
-Какво ще правите вие двете?-попита ни той.
-Ще ходим да пазаруваме в мола. Ако искате елате с нас?-казах аз като се изправих.
-Зейн, искаш ли?-попита го Алекс.
-Аре.-каза той и всички тръгнахме.
  Тръгнахме към двора на училището, но се спряхме изведнъж заради Бека.
-А всъщност защо отиваме?-попита ме тя.
-Искам да се променя и сега ще започнем със стила ми на обличане.-казах аз с усмивка и всички ме гледаха като тряснати.
-Сериозно ли?-попита ме тя, а аз кимнах.-Как така се реши?
-Не искам да ме мислят за такава каквато ме наричат постоянно, а и ми писна да ме тъпчат постоянно и да се държат с мен като с нищожество.-кадах аз и започнах да стискам зъби, за да не пусна сълзите на свобода.
-Няма да питам повече. Да тръгваме.-явно разбра, че не ми се говори повече и тръгнахме аз звъннах на Фред, за да ни закара.
  Чакахме около 5 минути и той се появи. Качих се на предната седалка, а те отзад.
-Деца, защо не сте на училище?-попита ни той спокойно докато караше.
-Дълга история. После ще ти кажа, но умолявам те не казвай на нашите.-помолих го аз с кучешка муцунка.
-Добре, хлапе. Остава си между нас.-усмихна ми се той, както и аз на него.
   Пътувахме в мълчание и най-сетне пристигнахме. Казахме чао на Фред, а той паркира, за да ни изчака и започнахме да пазаруваме. Вече всеки носи по 4 торби и то само за мен,а сме влезли само в 3 магазина.
-Ох хайде да отидем да ги оставим в колата и се връщаме.-помоли се Зейн на което се засмяхме.
-Ако искаш отиди да ги оставиш ние ще отидем да ядем и ще ти поръчаме.-предложих му аз,а той просто кимна като едва взе всички и се запъти към паркинга.
  Качихме се да ядем и той след малко се върна. Наядохме се и продължихме да търсим дрехи. Взехме доста неща и решихме да се прибираме защото беше станало 17 часа. Качихме се в колата и едва побрахме всички торби и кутии с обувки в багажника.
  Прибрахме се в нас, но преди това минахме Бека да си вземе неща. Тя щеше да спи в резервната ни стая за гости. Качихме се по стаите си и аз започнах да подреждам новите си неща, а старите да ги прибирам в шкафа под леглото ми. Вече бях готова и влезнах да си взема душ. Все още ми беше много тъпо от думите на Ник, но се справям със спирането на емоциите.
  Вече се бях изкъпала и си сложих пижамата която се състоеше от къси панталони и малко по-разголен потник, но не ми пукаше. Слязох долу където се бяха събрали вече новите ми приятели и си говореха на дивана.
-Искате ли да направя спагети?-казах като започнах да търся необходимите неща да тях.
-Обожавам твойте спагети.-каза Бека като се надвеси над мен и се засмяхме.
  Докато готвех си говорехме колко ужасни хора има в даскалото ни и се спуквахме от смях. Тогава осъзнах, че момчетата не са ужасни,а са много готини стига да ги опознаеш. Вече се наядохме и решихме да си лягаме, защото бяхме много изморени от пазаруването. Качих се в стаята ми и се завих с кучето ми, но тогава емоциите ме заляха. Не можех да спра горчивите сълзи, а болката от предателството му ставаше все по-голяма и да боли все повече в гърдите ми. Вече се въртя в леглото ми от половин час и не издържам. Искам тъпата болка да спре и то още сега.
  Станах от леглото ми решително и влязох при Зейн, който си гледаше телефона. Той ме погледна с учудване и си остави телефона на нощното шкафче.
-Лаура, защо не спиш?-попита ме той като се облегна на лактите си.
-Трябва да ми помогнеш.-примолих го аз едва говореща и седнах на леглото до него.
- Как да ти помогна? Какво искаш да направя?-попита ме загрижено като седна срещу мен.
-Накарай ме да забравя за този нещастник. Моля те.-помолих го като започнах да си приближавам към него.
- Не мислиш трезво. Утре ще съжаляваш, Лаура.-каза той, но се виждаше колко го иска.
- Не мисли за утре, а за сега.-казах му аз и след това го целунах.
  Сложих си ръцете зад врата му и започнах да го целувам жадно. Той ме сложи да седна в скута му и си сложи ръцете на задника ми. Устните му са толкова вкусно. Хванах тениската му за крайчетата и и започнах да я надигам нагоре. Явно се сети какво иска да направя и бързо я махна, а моя потник я последва. Бях без сутиен, но не ме интересуваше. Той започна да ме целува по врата и бавно да слиза все по-надолу. Целуна мястото между гърдите ми и ме постави така, че да съм легнала, а той да е над мен. Започна да поставя целувки все по-надолу докато не стигна долнището ми. Ловко го свали и пак се върна на устните ми. Толкова беше хубаво да го усещам близо до мен. Стана за малко, за да свали анцуга си и пак застана над мен. Огледа цялото ми тяло и се спря на едно определено място. Погледна ме с палава усмивка и отново разби устните ни. С едната си лъка се подпираше, а другата минаваше бавно по тялото ми. Стигна до най-нежното ми място и започна да ме гали през бикините ми, които бяха вече мокри. Чувството беше неописуемо. Започнах леко да стена, което го укоражи. С ръката си ловко ги свали и отдели устните си от мойте. Погледна ме с усмивка и се наведе там. Раздели ми краката и се навече, започна да прави бавни кръгови движения с езика си и да ме подлудява. Стоновете ми ставаха все по-високи и си забих ръцете в косата му като го натиснах още повече към мен. Започна да завързва движенията си и заби един пръст в мен от което изпъшках.  Той отдели устните си от мен и вкара още един пръст.
-Девствена си, нали?-попита ме с дрезгав глас.
-Д-да.-казах едва едва.
  Бях толкова близо да свърша, но той извади пръстите си от мен като се изправи, а аз изпъшках от това, че спря и  топлината от тялото му изчезна. Отиде до един шкаф и извади презерватив и го отвори със зъби. Беше само по боксерки и се виждаше колко беше възбуден. Свали си боксерките и си го сложи. Беше огромен и  това ме притесни.
-Спокойно, ще бъда много нежен.-каза той и се настани върху мен. Започна да оставя мокри целувки по цялото ми цяло докато не стигна прасковката ми.-Само ако знаеш колко си вкусна.
  Заби се в мен без предупреждение от което извиках леко, но бързо си покрих устата. Стоеше на едно място докато не свикнах с болката и ме целуваше с език. Започна леко да се движи и постепенно болката се превръщаше в наслада. Беше толкова бавен, че ме изнервяше.
-По-бързо.-измрънках и той се усмихна.
  Започна да се тласка в мен все по-бързо, а стоновете ми огласяваха цялата къща. В този момент не ме интересуваше, че ни чуват. Просто се наслаждавах на усещането и грабех с всички сили от него. Забиваше се все по-надълбоко в мен, че докосваше точка за която дори не знаех, че съществува. Бях толкова близо да свърша и цялата се тресях от удоволствие. Чувството да си пълен е просто невероятно, а той е толкова добър в това. След още два тласъка и двамата свършихме зверски и се отпуснахме на леглото задъхани.
-Беше невероятно.-каза той едва едва като се опитваше да си поеме въздух.
-Съгласна съм.-казах и започнах да се унасям. Усетих как Зейн ни зави с одеало и ме прегърна през кръста и до там.