She changed after all {[Завършена]}

14 глава

Лаура:

Тео се превиваше на земята, момчетата ме гледаха със странен поглед, а аз не знаех какво да направя. Как така Ник ме защити? Нали вече не ми беше приятел?
-Благодаря.-кадах тихо.
-Няма защо. Добре ли си?-попита ме Ник и аз се обърнах към него.
-Защо ме защити? Нали не ме искаше за приятелка?-попитах го като застанах пред него, а той преценяваше какво да ми каже.
-Винаги си била моя приятелка и винаги ще останеш такава. Съжалявам за думите които ти казах както и за нещата които ти направих. Дори не знам защо. Съжалявам.-гледаше ме право в очите и се надявах да казва истината.
-Ник, прощавам ти.-казах и го прегърнах силно, а той си обви ръцете около кръста ми и ме стисна. Тогава влезе господина и се отделихме. Тео го нямаше в стаята, ние си седнахме по местата.
  Маги ме гледаше невярващо.
-Маги, искаш ли да направиш нещо ново?-не ми се стоеше тук, а ако тръгна с приятелите ми те ще ме напрягат с излишни разговори за баща ми и други, а и не ми се занимава със Зейн.
-Искам. Какво ще е то?
-Да пропуснем останалите часове и да идем някъде. Може в мола, парка или някъде другаде.
-Айде. След часа ли?-зарадвах се на отговора и но ако е след часа няма да се измъкнем без да дойдат с нас.
-Направо сега.-прибрахме си нещата в раниците и тихо излезнахме от часа без въобще никой да разбере. Това е предимството да си на последния чин и то при вратата.
-Е къде ще ходим и дай да е някъде близо, че не ми се ходи пеша.-каза новата ми приятелка когато вече бяхме в двора.
-Ами ще те заведа на мое любимо място и споко, няма да ходим пеша.-бръкнах в чантата си и извадих ключа за колата си, а тя ми се усмихна.
-Да тръгваме, че не ми ке стои вече в този затвор.-каза ми тя, а аз я задърпах към колата. Влезнахме вътре, запалих двигателя и пуснах радиото на макс. Сложихме си коланите и я изкарах на пътя. Докато бяхме в областта на града карах нормално, но като стъпихме на магистрала натиснах газта. Маги отвори прозорците и косите ни се развяваха докато пеем с всичка сила. Колата все едно се изтрелваше по магистралата и изпреварвах другите коли с лекота. Още от малка обичам високите скорости и обожавам когато карам.
  Карахме около час и вече навлизаме там където исках да съм. Бяхме в гората на любимото ми място. Един ден бях сама и изкарах колата си да я покарам. Стигнах до гората и я оставих до прекъснатия път и тръгнах по пътечката. Ходих малко пеша и се озовах в перфектно кръгла поляна все едно някой я беше нарисувал. Беше обградена от високи борове, тревата беше висока а в нея се показваха малки цветчета.
  Обичам да идвам тук когато имам нужда да избягам от всичко и не съм казвала на никой за това място.
  С Маги паркирахме колата и излезнахме отпред.
-Къде сме?-попита ме тя.
-На любимото ми място. Имаш ли свалени песни на телефона си?-попитах я и отворих багажника си.
-Да, защо?
-За да слушаме.-казах и започнах да тършувам из нещата в багажника за да намеря точните неща които ми трябват. Радвам се, че винаги държа резервни маратонки, одеало и води с някакви снаксове. Взех си черните маратонки и ги обух на мястото на токчетата. Взех пухеното си одеало и дадох на новата ми приятелка храната. Заключих колата и я поведох към мястото.  През целия път си говорехме и се смеехме.
  Стигнахме до поляната и тя остана да я гледа шокирано. Слънцето огряваше всеки сантиметър от кръглото пространство, а лекия полъх караше високата трева да се поклаща. Постлах одеалото на тревата и се излегнах. Маги остави яденето и пусна музика  като легна до мен. Започнахме да си припяваме и да си говорим. Слънцето ни напичаше и ние започнахме да се унасяме.
  Събудих се от звъненето на телефона ми. Отворих си очите и осъзнах, че се беше стъмнило, а Маги още спеше. Бързо станах и започнах да я ръчкам да става. Телефоните ни звъняха като на пожар. С нея събрахме нещата бързо и затичахме към колата. Тя вдигна на майка си и и обясни каква е ситуацията и затвори телефона. На мен ми звъняха една камара хора, но реших просто да си изключа телефона. Не ми се говореше с никой. Влезнахме в колата и тръгнахме с мръсна газ. Около нас беше пълен мрак и ставаше зловещо. Високите борове се надвесваха над нас и пречеха на луната да ни освети. Кой ли знае какво има в тази гора. Погледнах часа и беше 23 вечерта. КАЛКА ВРЕМЕ СМЕ СПАЛИ ЗА БОГА? Сигурно са се притеснили за нас. Почти бяхме излезнали от гората когато от храстите излезе мъж целия облечен в черно с качулка и нещо в ръцете. За малко щях да го блъсна и набих спирачките.
-Боже Лаура, карай. КАРАЙ.-извика ми Маги и аз натиснах газта.
- Защо? Какво стана? Не може да оставим мъжа там.
-Можем. Той държеше пистолет и по-добре карай по-бързо защото върви зад нас.-цялата трепереше и едва говореше. Заключих колата от всякъде и бързо излезнахме на магистралата. И двете изпитахме огромно облекчение когато се намирахме на населено място. Започнахме да си говорим и да си припяваме музиката.
  Стигнахме за нула време пред къщите ни, оставих Маги пред тях и се прибрах в нас. Паркирах колата в гаража си и застанах пред входната врата. Вътре се чуваха гласовете на приятелите ми. Влязох вътре все едно нищо не е станало и ги погледнах. Мама веднага ми скочи на врата да ме прегръща и всички други, включително и Ник който беше тук ми викаха защо не съм вдигала и такива. Не им обърнах внимание, отдръпнах се от майка ми и без да казвам нищо на никого започнах да се качвам по стълбите за стаята си.
-ЛАУРА? ЕЛА ТУК. КАКНО ТИ СТАВА?-извика се Зейн и се спрях с гръб към него.
-Точно ти нямаш никакво право да ми държиш тон.-казах през зъби и тръгнах да се качвам, но той ми хвана ръката като ме обърна така, че да го гледам.
-ИСКАМ ДА МИ КАЖЕШ КЪДЕ БЕШЕ ДО СЕГА.-продължаваше да ми вика право в лицето и аз се ядосах, но реших да бъда спокойна.
- Не те засяга. Сега ме пусни.
-НЕ МЕ ЗАСЯГА? ТА АЗ ТЕ ХАРЕСВАМ А ТИ МИ КАЗВАШ ЧЕ НЕ МЕ ЗАСЯГА.-тона беше капака на всичко.
-ХАРЕСВАШ МЕ? НЕ СИ МИСЛИ ЧЕ СУТРИНТА НЕ ТЕ ВИДЯХ ДА СЕ МЛЯСКАШ С ОНАЗИ. И КВО НЕ ТИ ПУСНАХ ВЕДНАГА И ТИ ОТИДЕ ПРИ ДРУГА?-извиках му на свой ред в лицето му, а той ме гледаше учудено.-Сега си разкарай пръстите от мен!-просъсках насреща му и си издърпах ръката. Всички ни гледаха безмълвно и аз се качих в стаята си.
   Хвърлих си раницата на земята и тупнах на леглото си. Останах така известно време докато се опитвам да успокоя нервите си. Тъкмо се канех да стана когато мама влезе при мен.
-Какво има, мамо?-попитах спокойно и тя седна до мен.
-Къде беше днес?
-Бях с една приятелка и сме заспали без да искаме.-реших да спестя това с мъжа и поляната, за да не я притеснявам още повече.
- Не прави така повече. Много се притеснихме. А дойдох да ти кажа, че утре всички ще ходим в хижата ни в гората.-ох пак ли тая гора бе.
-А може ли и една приятелка да дойде и Ник? С него се сдобрихме.-хрумна ми страшна идея.
-Разбира се. Кажи им да си приготвят дрехи за няколко дена и сутринта да са готови към 11 на обяд.-каза ми тя и излезе от стаята.
  Звъннах на Ник и Маги и им обясних, а те се съгласиха. Оставих телефона и влезнах под душа. Оставих всички емоции да ме връхлетят и си поплаках. Излезнах, облякох си пижамата и заспах веднага.