She changed after all {[Завършена]}

2 глава

Лаура:

Дори не успях да му отговоря. От къде на къде ще идва тук и ще ми казва да се махна. Седя на това място вече от три години, а той ще идва и още от първия ден ще се разпорежда. Няма да стане. Може да съм стеснителна, но съм и инат. Това което е мое си остава мое. Този който ще си търси друго място няма да съм аз.
   След като излязоха от стаята приятелите ми се обърнаха към мен с любопитни очи.
-Какво ти каза новия?-попита Ник като ми разучаваше погледа.
-Иска да си намеря ново място което няма да стане. Ако не му харесва да седи до мен да се махне.-казах и тръгнахме към шкафчетата.
-Браво, Лаура. Просто ще се правиш, че не си го чула.-укоражи ме Ребека.
   Прибрахме учебниците по история като ги заменихме с тези по английски. Един от любимите ми часове. Върнахме се в стаята преди него и си седнахме. Омръзна ми да ме мачкат постоянно. Не им ли стига, че им пиша домашните и ме обиждат постоянно, а сега ще ме гонят от чина ми.
    Звънецът би и точно тогава влезнаха те. Първо се смееха, но като ме видя забелязах как челюстта му се стегна, вените му изпъкнаха като си сви юмруците,а очите му от морско синьо станаха като буреносно небе. Сърцето ми започна да забързва ритъма си,а вдишванията ми се зачестиха.Тръгна към мен с такава крачка, че си помислих, че ще ме удари и присвих очи като се свих на стола готова да поема удара. Но такъв не последва. Отворих си първо едното око и го видях как беше седнал до мен и записваше нещата които преподаваше господина. Отдъхнах си така, че да не ме чуе и застанах по-удобно на стола. И преди са ме удряли за това вече не го считам за нещо голямо.
   През целия час му хвърлях тайно погледи. Беше много секси с тези черни накъсани дънки и тази чисто бяла тениска която очертава всеки мускул по тялото му. Стегни се, Лаура. Трябва да се съсредоточиш. Точно когато водех борба със себе си Зейн ме побутна по лакътя. Вдигнах си главата и го погледнах. Все още беше със същия студен поглед с който ми показа, че господина ме вика.
-Лаура, питах те нещо.-каза учителя като си скръсти ръцете пред гърдите.
-Може ли да повторите?-попитах като се надявах да не се ядоса. В това време видях с крайчето на окото си Зейн да пише нещо на тетрадката си. След като го написа ми побутна тетрадката и аз погледнах лекичко надолу. Беше написал въпроса и аз отговорих бързо. Господина ме погледна намръщено и се върна към преподаването си. Отдъхнах си и се обърнах към Зейн. Все още гледаше с този ужасен поглед без никаква емоция. Обърна се леко към мен и аз с уста образувах едно "благодаря" на което той кимна леко.
   Не мога да разбера защо поиска да се махна без причина,а сега ми помага. Беше много странно, но изблъсках тези мисли от главата си и се върнах към часа.
   През остатъка от деня не се случи нищо интересно освен, че двамата братя вече са от популярните. Всички момичета точат лиги по тях и им се натискат, но те не им обръщат голямо внимание. Гнус ме е от тези кифли жадни за внимание. Как може някой да е погълнат толкова от себе си, че да зареже цялото си образование и да се съсредоточи в това целия град да я чука.
   През целия ден не си казахме нищо със Зейн. По някой път си хвърлим по един леден поглед и се върнем към заниманието си. Не ми пречеше това, че не ми обръща внимание. Даже ми беше още по-добре така.
   Другото странно беше, че татко ми звънна и ми каза да се прибера веднага след училище, защото техни близки приятели щяли да дойдат. Тези приятели имали двама сина и щяли да останат да живеят в нас докато не си намерят жилище. Това изобщо не ми допада. Може тези момчета да са някой курвари или разглезени синчета.
   Часовете вече свършиха и започнах да си прибирам нещата. Тъкмо се обърнах към Зейн и да си тръгна когато се блъснах в нечии оформени гърди от което пак си седнах на дупето. Вдигнах си главата да видя кой е този. Зейн. Беше се надвесил над мен, а очите му не ме изпускаха от поглед.
-Лаура, нали?-попита като си сложи ръцете така, че да не мога да мръдна. В този момент Ник и Бека вече бяха излезли и нямаше кой да ме оттърве.
- Да.-казах несигурно като преглътнах шумно.
-Ако утре отново те видя на този чин ще стане лошо за теб. Разбра ли ме?-приближаваше се все повече към лицето ми от което сърцето ми щеше да изхвръкне.- Попитах, разбра ли ме?
-Защо искаш да се махна? Нищо не съм ти направила.-не знам от къде намерих куража да му кажа това от което се ядоса и затегна челюста си.
- Не си в позиция да задаваш въпроси.-изръмжа насреща ми.
-Дай ми поне една причина. Седя си кротко да теб, нито ти говоря нито нищо.-повиших тон което не му се хареса.
- Не ме ядосвай момиченце. Искаш причина?-предупреди ме, а след това ме попита на което отвърнах с леко кимване.-Не искам да стоя до загубенячка като теб.-след като каза това се отдалечи от мен и излезе от празната стая като ме остави сама с насълзени очи. Дори не знам защо ми се плаче. Не ми го казват за първи път.
  Изтрих си сълзите с опакото на ръката като си взех раницата и тръгнах да излизам от този ад. В двора видях Зейн да се целува доста настоятелно с една от кифлите на даскалото, а Алекс с Мелани на една пейка. Догади ми се от тях. Явно Зейн забеляза, че ги видях и ми намигна. Забързах крачка и тръгнах  към Фред който ме чакаше в колата. Отворих и се качих като затворих с гръм и трясък.
-Лаура, добре ли си?-попита ме той като ме гледаше притеснено.
-Добре съм. Може ли да се прибираме?-не исках да го занимавам с мойте вечни проблеми и изкарах една фалшива усмивка.
   През целия път към нас не си казахме нищо друго, беше ми неловко в това мълчание, но нямах желание да говоря. Исках просто да се кача в стаята ми и да си легна на леглото.
   Пристигнахме и аз влязох в нас. Мама и татко бяха седнали на дивана, а на масата пред тях имаше голям кашон с дупки отстрани и завързана панделка отгоре.
-Здрасти. Какво е това?-попитах като си оставих раницата на дивана и застанах пред тях.
-Отвори го.-каза мама като ме гледаше с огромна усмивка на лицето си.
-Дообре.-казах и се приближих до него. Развързах панделката и после отворих кашона. БОЖЕ МОЙ! Вътре беше най-сладкото кученце на света.-Благодаря ви!-казах на родителите ми и отидох да ги прегръщам.-Момиче ли е?
-Да. Как ще я кръстиш?-попита баща ми. Помислих малко като я извадих от кашона и я гушнах. Беше толкова сладка.
-Джеси.-казах, а тя започна да ме ближе.

  Поговорих си още малко с тях и после взех Джеси и се качихме в стаята ми. Беше толкова малка и мекичка. Оставих я на леглото и легнах до нея като започнахме да си играем.
   След 30 минути игри мама дойде и влезе в стаята ми.
-Гостите ще дойдат след малко. Искам да си облечеш нещо хубаво. Нали?-каза тя на което аз само кимнах, а тя излезе. Погледнах към кученцето ми което си беше легнало и спеше. Станах от леглото и се запътих към банята. Взех си душ и застанах пред гардероба. Реших да си сложа това, а косата си я оставих спусната надолу.

Не обичам да обличам къси дрехи, защото хората не спират да ме оглеждат което ме отвращава. Бях готова със себе си и взех Джеси на ръце като слязохме долу. Гостите още не бяха дошли и аз се настаних на дивана. Пуснах кучето да се разхожда и започнах да си говоря с мама докато не звънна звънеца.
-Мила, ще отидеш ли да отвориш?-попита ме тя.
-Отивам.-казах и тръгнах към вратата. Натиснах дръжката и я отворих широко.-Здравейте.-усмихнах се мило, но като видях момчетата застанали пред мен всяка следа от тази усмивка се изпари.