She changed after all {[Завършена]}

13 глава

Лаура:

Сред като се нахраних предложих да закарам Алекс с моята кола. По пътя взехме и Бека и сега двамата си говорят нещо на задната седалка, а аз съм като третото колело. Защо ли Зейн е тръгнал толкова рано? И по- важен въпрос е как ще издържа целия ден в училището.
  Намерих място да паркирам и изгасих колата. Приятелите ми слезнаха,а аз се бях сковала на седалката. Гледах през прозореца и не знаех кое е повече. Омразата която изпитвах от лъжата или разбитото ми сърце. Стоях и гледах през стъклото как Зейн се целува с една от курвите на даскалото и я е затиснал в стената без да подозира, че го виждам.
-Лаура, слизаш ли?-Бека отвори вратата ми и аз се замислих.
- Не виждаш ли какво става там?-попитах без емоция в гласа си и те се обърнаха към гледката пред очите ми.
-Какво по дяволите?-каза Алекс като гледаше, ту мен ту тях.
-Е да влизаме в час, за да не закъснеем.-гледах да не позволя на никакви емоции да напуснат тялото ми. Трябва да се сдържа докато съм тук, а като се прибера ще пусна всичко на свобода.
  Слезнах от колата и си взех раницата от седалката. Приятелите ми ме гледаха странно и гледах да не им показвам, че ме заболя. Двора беше пълен с хора, които ме гледаха с тъжни усмивки, а аз просто им връщах същото. За жалост стигнахме близо до Зейн и явно той ни забеляза и прекрати удоволствието си. Обърна се към мен и щеше да каже нещо, но не му позволих като си продължих по пътя. Ако си отворех устата нямаше да мога да спра сълзите си, които напират в очите ми и искат да пропукат стената, която направих.
Чувах как глухо Алекс говори нещо на Зейн и се качих в стаята. Имах математика и отидох до шкафчето си, за да си взема учебника.
-Ооо Лаура.-някъде зад мен чух отвратителния глас на момчето което най-много ме тормозеше. Той е с пъстри очи, кафява коса, висок и мускулест и как няма да е. Все пак е капитан на футболния отбор и се мисли за голямата работа. И още по-хубавото, е че е в моя клас. Колко хубаво. Направих се, че не съм го чула и си заключих шкафчето.-Кучко, не се прави, че не ме забелязваш.-хвана ме силно за китката и ме обърна към него. В очите му бушуваха огньове от яд, а в мойте нямаше авбсолютно нищо.
-Какво искаш, Тео?-попитах тихо.
- Как си след новината? Ако искаш, за да ти олекне мога да направя нещо за теб.-каза тихо и си сложи ръката на бедрото ми и започна да я качва нагоре. Вместо да ме хване яд или страх не почувствах абсолютно нищо. Погледнах го без емоция и махнах леко ръката му от мен на което той се ядоса.
-Не ми е до това, Тео. Моля те после да говорим.-казах все така тихо и се обърнах да си ходя. Странното, е че не възрази на това и ме остави да си вървя.
  Влезнах в стаята и всички там се обърнаха към мен с жални погледи. До преди няколко дена ме наричаха с една камара обиди, а сега ще ме гледат жално. От къде на къде? Бавно се запътих към мястото си и се замислих дали да седна там. Не ми се говореше със Зейн и е по-добре да се преместя както искаше преди. Огледах стаята и погледа ми се спря на едно момиче с тъмно кафява коса до кръста и почти черни очи на предпоследния чин в средната редица. Не съм я виждала преди. Запътих се към нея и застанах пред чина и с лека усмивка.
-Може ли да седна до теб?-попитах и тя ме погледна свенливо.
-Да.-каза и си премести раницата от празния стол и аз седнах.
-Как се казваш? Не съм те виждала преди.-започнах да я заливам с въпроси.
-Вчера се преместих тук от България. Казвам се Маргарет, а ти?-изглеждаше мила.
-Лаура. Искаш ли да бъдем приятелки?-направо зададох въпроса и си подадох ръката. Имах нужда да се разсея от всички и всичко с нещо ново.
-Искам.-хвана ми ръката и през цялото време докато часа започне се опознавахме. Оказа се, че живее в къщата до нас със майка си и брат си, който е по-голям с година от нас. Първоначално не можех да видя как е облечена. Със сини дънки и бял потник. И тя като мен са я мачкали в предишното и училище и за това са се преместили тук.
  Звънеца би и господина влезе. Чак сега се огледах и разбрах как приятелите ми ме гледат с въпросителни погледи. Засякох погледа си със Зейн и веднага върнах ледения поглед и се обърнах към дъската. Явно вече му е омръзнало да се занимава с мен и се отказа. То е по-лесно да хванеш някоя курва която да ти пуска когато поискаш от колкото да се занимава с мен.
  Звънеца за междучасие би и Ребека веднага се озова пред чина ми със скръстени ръце.
-Лаура, защо седиш тук?
-Защото искам. А да ви започная. Бека това е Маги и е нова, Маги това е най-добрата ми приятелка Ребека.-казах набързо и те се сдрависаха с усмивки.-Оказа се, че тя живее до нас.
- Това е супер.-каза Бека и двете се заговориха и мен ме оставиха. Допи ми се кафе и се запътих сама към машината на долния етаж. Чувах как Зейн вика името ми и да бяга зад мен, но нямах намерението да се обърна. Той ме настигна и ме хвана за ръката, за да спра и аз го погледнах с ледения си поглед.
-Какво ти става?-попита задъхано.
-Какво да ми става? Отивам за кафе.-казах спокойно и продължих по пътя си, а той ме следваше като кученце.
-Има ти нещо и искам да знам какво е. Някой да не те е обидил или да са ти направили нещо?-питаше ме притеснено и ме гледаше право в очите.
-Може би. Сега ме остави.-не исках да говоря с него в момента.
-На мен ми се. Спри и ви обясни.-хвана ми ръката и ме дръпна да спра.
-Няма нищо за казване.-нямаше да мога още дълго да сдържам гнева си.
-Искам веднага да ми кажеш.-просъска ми той насреща и това беше капака.
-Ти сериозно ли ме питаш това?-попитах иронично.
-Да. Слушам те.
-Май много бързо ти омръзнах.-да видим дали ще си признае или ще ме лъже.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Ох не се прави. Нали ме харесваше, защо като вчера ми призна днес се мляскаше с оная? Видях те и не си прави труда да мислиш оправдание.-наистина се ядосах, а той опули очи срещу мен.- Щом харесваш кифлите няма да те спирам. Това си е твое решение и по-добре отивай при нея, че още малко ще ме изяде с поглед.-дръпнах си ръката с всичка сила и продължих пътя си като го оставих зад мен с отворена уста.
  Взех си кафе и се върнах в стаята. Бека и Алекс бяха застанали пред Зейн и видимо му се караха като на дете, което е направило беля. Седнах при Маги и подадох нейното. Тогава влезе Тео с гръм и трясък.
-ЛАУРА?-извика и дойде до мен.-Имаме недовършен разговор.
-Какво искаш?
-Май вече прежали баща си. Толкова ли лесно го забрави? Скърбеше за него цяла една седмица и днес идваш тук изглеждаща като уличница.-ядосах се. Станах от стола и застанах пред него,а около нас се образува кръг от наблюдаващите ни хора с любопитни очи.
- Не смей да говориш за баща ми.-казах през зъби на косъм от това нервите ми да се пропукат и да пуснат целия яд върху него.
-Защо? Изказвам мнение. Явно е бил голям задръстеняк, за да отгледа такава уличница като теб. Сигурно сега се преобръща в гроба си всеки път като те гледа каква си.-това беше края. Като малка бях учила бойни изкуства и доста добре ми се получаваха нещата. Свих ръката си в юмрук и го ударих с всичка сила в носа. Олекна ми! Той се сви на топка и от носа му текна кръв. Той се изправи като подивяло животно и тръгна към мен като лъв който дебне плячката си, а аз не помръдвах от мястото си. Застана пред мен като посегна да ми удари шамар и аз присвих очи готова за удара, но такъв не последва. Отворих си очите и гледката пред мен ме изненада. Зейн беше застанал пред мен,Алекс беше близо до мен, а Ник беше хванал ръката на Тео която беше на косъм от лицето ми. НИК? Бившия ми приятел пусна ръката на задника и му заби юмрука си в лицето му с всичка сила и той падна на земята. Зейн отиде до него и го изправи на краката си. Завъртя се ушкимли да тръгне към мен, но се обърна на петите си и го удари в ребрата от което оня се сви на топка. Алекс от друга страна го изрита в малкото му приятелче, а Тео изпищя като малко момиченце.
  Всичко стана толкова бързо и аз стоях като препарирана.

------------------------------------------------------------
Маргарет: