She changed after all {[Завършена]}

7 глава

Зейн:

Това с пътуването ми дойде просто перфектно, но се ядосвам, че приятелите и ще идват. Така ми се променя плана.

Лаура:

Постояхме долу след вечеря и след това се качихме. Влязох в стаята ми и си легнах на леглото с кученцето ми. Лежах и гледах в тавана докато реша какво да правя. Ще звънна да кажа на приятелите ми да си съберат багажа. Взех телефона и набрах номера на Ник. Даваше свободно докато не се наложи да затворя. Изчаках малко и пак звъннах, но отново не вдигна. Може да има някаква работа. Звъннах на Ребека.
-Момиче, събирай си багажа.-казах щастливо в слушалката.
-Защо?-попита тя.
-Наще отиват някъде по работа за една седмица и позволиха с Ник да спите в нас.-казах като започнах да си приготвям нещата за банята.
-Супер. Тва не означава ли че и онези двамата ще са с нас?
-Да и в теб и Ник ми е надеждата да оцелея.-казах като леко се засмях.
-Ужас.-изпъшка тя и чух как тупна на леглото.
-И аз това казах.-отвърнах аз.
Говорихме си още около 25 минути и затворихме. Влязох в банята като се топнат във вече напълнената вана. Седях и обмислях всичко което стана днес, когато чух някой да отваря вратата на стаята ми. Ужас. Забравих да заключа.
-Лаура?-беше Зейн. Не му отговорих. Излезнах тихо от ваната и с бавни стъпки, за да не се пребия стигнах до вратата и шумно врътнах ключа.-Сериозно ли се заключи?-попита с подригавателен глас.
-Да. Какво искаш?-попитах като се върнах в топлата вода.
-Ми беше ми скучно. Можехме да продължим заниманието си от по-рано.-каза и усетих как се облегна на вратата.
-Не благодаря.
-Защо? Знам, че ти беше приятно.-след тези думи се изсмях шумно.
-Ако си мислиш, че ми беше приятно си в грешка. Отвращаваш ме.
-Това заболя.-каза с престорен глас, който усетих даже през вратата.-Да не би да предпочиташ приятелчето ти?
-Да. Той поне е мил, а ти си един курвар който търси коя да изчука отново.-май го засегнах, но не ме интересува.
-Това ли мислиш за мен?-гласа му беше станал дълбок и дрезгав.
-Да. Мислиш си, че може да имаш всяка една която си пожелаеш. Обичаш да виждаш как хората падат в краката ти и да виждаш как страдат.-май леко прекалих.
-Добре.-каза той тихо и излезе от стаята ми като затвори вратата след себе си. Стана ми гадно, че му наговорих всички тези неща, но са самата истина.
  Спрях да мисля за него и излезнах от банята. Облякох си пижамата след което седнах на бюрото ми и започнах да пиша домашни.
  След 30 минути бях готово с тях и си взех да чета любимата ми книга "Здрач". Легнах на леглото като си сложих очилата и започнах да чета. Харесвам я заради много неща. Когато я чета забравям за скапания ми живот и се пренасям в книгата. Харесва ми това как Бела се бори, за това което иска. Това, че тя е различна от всички други.
  Както съм чела не съм разбрала кога съм заспала с книгата в ръка и кучето до мен.