16 глава

910 31 0
                                    

Лаура:

-Много си груб. Липсваше ми.-каза Оливия с усмивка като му се метна на гърба, а той ме гледаше с очи казващи "Помогни ми" и ми стана жал.
-Махни се от мен. Имам си приятелка за това ме остави.-каза той, а аз се задавих.
-Така ли? И коя е тази "приятелка"?-попита тя вече намръщена като сложи кавички.
-Аамммм това е Маги. Мила, ела да се запознаеш с Оливия.-каза Ник и задърпа Маги в една прегръдка през рамо, а тя милата гледаше като тресната, но бързо се осъзна и влезе в роля.
-Приятно ми е, Маги.-подаде си ръката с усмивка.
-Не мога да кажа същото.-Оливия както винаги се държи ужасно ако нещо не е на нейното. Двете стояха и се гледаха на кръв и точно когато кучката щеше да каже нещо колата на нашите се показа от ъгъла.
-Е Лив, нашите дойдоха имаме работа за това ще се видим после.-казах на бързо и я забутах към вилата им.
-Чао, Ник.-извика му и зафрътска задника си към тях.
-Мислех, че няма да си тръгне. Маги, мерси, че ми помогна. От тази няма отърване.-отдъхна си Ник и я погледна в очите с благодарствена усмивка.
-Няма защо, от километри си личи каква кучка е.-засмя се и му върна усмивката. Гледаха се известно време и ми стана ясно, че тука ще има нещо. Хвърлих таен поглед на другите ми приятели които ме гледаха с лукави усмивки.
-Лаура, пак ли с твоята скорост дойдохте?-извика майка ми като слизаше от вече спрялата кола и ме гледаше лошо.
- Нищо подобно. Просто вие много се забавихте.-излъгах набързо, а тя ме погледна подозрително.-Е да влизаме.
-Къде ще спим?-попита ме Алекс като преметна ръка през раменете ми.
-Има три свободни спални. Ти ще бъдеш с Бека, аз с Маги и остава Ник със Зейн. Съгласни ли сте?-попитах докато погледнах Бека с мазна усмивка, а тя ме погледна предупредително.
-Аз имам друго предложение.-обади се Зейн.
-Я да чуем.-казах без да го погледна и отключих вратата.
-Алекс с Бека, Маги с Ник и ние двамата заедно.
-НЕ!-казахме с Маги заедно и се погледнахме.
-Защо?-попитаха ни момчетата.
-Ако не искате да спите отвън ще се съгласите да сме така.-погледнах ги с вдигната вежда и се усмихнах когато не казаха нищо друго.-Тръгвайте да ви покажа къде са стаите.
  Отворихме вратата на къщата и първото нещо което се виждаше беше кухнята слята с хола.

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
She changed after all {[Завършена]}Donde viven las historias. Descúbrelo ahora