She changed after all {[Завършена]}

19 глава

Лаура:

Отидох в стаята ми и разбрах, че съм сама. Застанах пред гардероба и избрах да си сложа това.

Застанах пред огледалото. Смучките все още не се виждаха, но за всеки случай си пуснах косата. Обух си едни бели кецове и тръгнах към хола. Нямаше никой и тръгнах да излизам през входната. Огледах се и забелязах дим в гората по пътечката за водата. Ходих известно време и стигнах. Всички бяха там освен мен и Зейн. Приближих се и разгледах какво са направили.

Седна на стола между приятелките ми които си говореха нещо, а като седнах млъкнаха.
- Да не говорите за мен та млъкнахте?-попитах подозрително.
-Ам бяхте доста шумни. Говорехме си, че не можехме да спим.-каза бързо Маги.
-Не е вярно. Маги е направила свирка на Ник.-избълва бързо Ребека,а Маги и закри устата. Останах като препарирана. Приближи се към тях така, че да не ни слушат момчетата.
-Нима стеснителната Маги е направила свирка на приятеля ми?-попитах невярващо.
-Може би.-каза ми тихо тя.
-Аааауууу, браво бе момиче. Не мислих, че ще се осмелили на такова нещо.-казах и и дадох пет.
-Дай друга тема. Бека, от къде са тези смучки по врата ти?-попита я Маги, а аз я погледнах. Дръпна си косата плътно до врата и започна да си мести погледа постоянно.
-Божее, дна часа ме нямаше и приятелките ми станаха мръсници.-избазиках се и се засмяхме.
-А ти кво правеше през тези два часа, Лаура?-попита ме Маги и усетих как се изчервих.
-Ам нищо особено.-тъкмо Бека щеше да каже нещо, но момчетата ме спасиха.
-За какво си говорите дами?-попита Зейн като застана зад мен и си сложи ръцете на врата ми.
-Женски работи.-каза им Бека. Погледнах Ник със странен поглед питащ "Е, как беше?", а той ме погледна предупредително.
-Искате ли да се разходим?-попита Алекс и момчетата си хвърлиха по един поглед.
-Хайде.-хванах ръката на гаджето ми и тръгнахме по брега.
Ходехме в приятно мълчание когато изведнъж вече не се усещах на земята. Виснех на рамото на Ник с главата надолу, а той влизаше във водата.
-НИК КАКВО ПРАВИШ?-извиках и започнах да удрям по гърба му, но той дори не трепна.
-Ще те изкъпя малко.
-Да не си посмял. Пусни ме долу.-казах и виждах как вече водата му стига до кръста.
-Добре.-махна си ръцете от мен и в следващия момент се намирах във водата. Цялата подгизнах и беше студена.
-Ник!-извиках, а той вече тичаше по брега. Изправих се и видяхх другите ми приятели да ми се смеят отстрани. Побеснях. Затичах се след него, а той бягаше с всичка сила. Спъна се в клон и падна на земята.
-Сега ми падна.-казах и застанах над него. Хванах му ухото и започнах да го дърпам към водата.
-Лаура, моля те. Извинявай. Не ме бий, моля те.-умоляваше ме и чувах как другите ни се смеят. Взех пръчката в която се спъна и го лепнах по гъза. Завлачих го във водата и го бутнах да падне вътре.
-Деца, стига.-извика майка ми от огъня. Обърнах се към нея и тогава Ник ми бутна краката и пак бях под вода.
-Ах ти. Говедо такова.-казах му и му потопих главата под водата. Задържах го малко и като го пуснах го лепнах зад врата.-Ще ме мокрище ли отново?
-Не.-изписка когато му извих ухото.
-Лаура, ела, че ще настинеш.-чух Зейн да ме вика и тръгнах към него.
  Събрахме се около огъня и си говорихме за много неща.