She changed after all {[Завършена]}

5 глава

Лаура:

Ник ме вдигна на ръце и ме заведоха в съблекалнята. Облякох си дрехите и тръгнах да излизам когато някой ме изблъска навътре. Беше Зейн. Влезе вътре и заключи вратата. Беше ме страх какво ще прави.
-Зейн, какво правиш?-попитах, но той само ме погледна и се усмихна. Започна да се приближава към мен, а аз да отстъпвам назад докато гърба ми не се сблъска със стената. Той дойде до мен и си сложите ръцете от двете страни на главата ми. Беше толкова близо до лицето ми, че усещах ментовия му дъх да се удря в мен.
-Ако издадеш и звук ще бъда много лош.-каза той, а на мен ми заседна буца в гърлото. Имах чувството, че сърцето ми ще излезе от гърдите ми.
Премести ръцете си на бедрата ми като ме повдигна така, че да увия краката си около торса му, а ръцете около врата му. Започна да оставя леки целувки по врата ми като захапваше на места. Седна на пейката като ме накара да се настаня в скута му. Усещах колко възбуден беше. Бях се сковала цялата от страх. Отвръщавах се все повече след всяко негово действие. Чувствах как с всяко негово докосване ставах все по-мръсна и по-мръсна, но не смеех да мръдна.
Той хвана края на блузата ми и ловко я свали. Останах само по черния ми покрит с дантела сутиен и клина ми. Погледна ме в очите ми които бяха изпълнени със страх и напиращи сълзи. Разби си устните в мойте като започна да ме целува жадно. Не му отвръщах и това го ядоса. Стисна ме силно за задника и се възползва от това, че изхохках и си вкара езика в устата ми. Започна да изучава всяко кътче. С едната си ръка започна да мачка едната ми гърда, а с другата ме придържаше.
Беше много добър в това което правеше, но не ми беше приятно. Беше ме страх от това което ще последва и човека който го прави.
Премести си устата на врата ми като оставяше лилави петна и слизаше все по-надолу. Започна да целува гърдите ми, а сълзите в очите ми вече не можех да ги спра. Падаха като водопад, а на него не му пукаше. С едната си ръка започна бавно да минава по гърба ми като стигна закопчалката на сутиена ми.
-Моля те, недей.-умолявах го тихо, но той сякаш не ме чуваше.
Щеше да го откопчае когато някой се опита да отвори вратата. Започна да бута и да чука.
-Лаура, вътре ли си?-беше Бека. Погледнах Зейн който ми подшушна тихо.
-Кажи и че след малко излизаш, да тръгва.-аз само кимнах едва едва.
-Тук съм.
-Защо си заключила?
-Исках за малко да остана насаме. Сега идвам, ти тръгвай.-казах като гледах да не си проличи, че съм плакала. Докато говорех, Зейн продължаваше да си играе с гърдите ми.
-Побързай. Ник има да ти казва нещо.-катя тя и я чух как се отдалечава.
-Добра лъжкиня си.-каза той като едната му ръка започна да се спуска по корема ми и по-надолу. Хванах му ръката от което той ме погледна яростно.-Какво правиш?
-Моля те, остави ме.-молех го с треперещ глас.
-Ммммм, този път имаш късмет. Все пак сме в училище, но другия път няма да ми се измъкнеш.-каза той като ми се усмихна мазно. За момент почувствах облекчение, но то бързо се замени къс страх от "следващия път". Станах веднага от него като започнах да търся къде е захвърлил блузата ми. Беше паднала на земята и аз с треперещи ръце отидох и си я облякох. Той просто седеше и ме наблюдаваше. Застанах пред огледалото и се ужасих от видяното. Целия ми врат беше покрит със смучки. Пуснах си косата като я преметнах така, че да ги прикрие.-Ти тръгни първа аз ще излезна малко след теб.-каза ми той в ухото от което цялата настръхнах. Взех си нещата и бързо излезнах от съблекалнята. Имах чувството, че краката ще ме предадат. Не си ги усещах, но упорито забързвах крачка.
Имахме АЕ и часът вече беше започнал преди 5 минути . Отворих вратата леко и се молех господина да е закъснял като всеки друг път. Но не. Живот ме мразеше.
-Лаура, защо закъсняваш?-попита ме ядосано той.
-Имах проблем, извинете ме.
-Повече да не се повтаря. Бързо си сядай на мястото.-каза и се върна към часа си.
Седнах си на мястото, а приятелите ми леко се обърнаха към мен.
-Къде се загуби бе момиче?-попита ме тихо Бека.
-Вратата заяждаше.-измислих бързо някаква лъжа и се молех да се вържат. Те само ме погледнаха странно и се обърнаха.
Мина малко от часа и вратата се отвори. Зейн влезе и веднага си седна на мястото. Господина се обърна да види какво става, но бързо се отказа да прави забележка. Зейн ме погледна с поглед лишен от всякакви емоции и започна да записва.
Часът свърши и приятелите ми се обърнаха към мен. Зейн просто ни погледна и се зарови в телефона си.
-Лаура, трябва да поговорим.-започна Ник като си личеше, че е нервен.
-За какво?
-Ела в коридора.-каза и ми хвана ръката.
Вече се намирахме в коридора пред вратата. Ник се почеса нервно зад врата докато търсеше как да започне.
-Ох не знам как да ти го кажа. Може ли да ти го покажа вместо това?-попита като очите му светеха, а аз просто кимнах.
Хвана ми нежно лицето като започна да се накланя към мен. Цялата замръзнах. КАКВО ПРАВЕШЕ? Целуна ме леко, но продължително на което не отвръщах. Честно казано имам малки чувства към него, но никога не съм ги показвала. Разтапях се бавно под ръцете му и за това сложих свойте на врата му и задълбочих целувката. Чувах как хората около нас си шушукат, но не ми пукаше.
Вече трябваше да се отделим за въздух и се погледнахме с тъпи усмивки.
-Лаура, харесвам те от 10 клас. Начина по който се усмихваш и смееш. Начина по който се съсредоточаваш докато вършиш нещо. Блясъка в очите ти. Детското ти държание на моменти и много други неща. Искам да те питам дали искаш да пробваме?-гледаше ме с очи пълни с истина и надежда, а аз си глътнах езика.
-Искам, Ник.-след като чу отговора ми ме вдигна във въздуха и ме завъртя.

Зейн:

Не мога да повярвам какво се случи току що. Тия се събраха? Не знам защо, но като ги гледах как се целуват в мен се надигаше необясним гняв. Звънеца ме спаси да не направя някоя глупост. Двойката се върнаха на местата си и имаха супер големите усмивки на лицата. Иска ми се да изтрия неговата от лицето му.
Лаура седна до мен като се опитваше да скрие усмивката си като си прехапва устните. Толкова са вкусни. Как искам пак да ги изпровдам и само аз да ги хапя. Но сега те са на Ник. БОЖЕ ЗАЩО СИ МИСЛЯ ТОВА?