She changed after all {[Завършена]}

20 глава

        Две години след сгодяването

Лаура:

Събудих се от слънцето което светеше в очите ми. Надигнах се от леглото и всичко нахлу в главата ми. Вече съм на 21 и днес е сватбата ми. Ето защо съм сама в леглото. Обърнах се към прозореца и там намерих роклята си на закачалка. В корема ми започна да се образува кълбо от нерви. Погледнах часовника и осъзнах, че съм спала до 12 на обяд. Така става като гледам сериали до късно. Станах от леглото и се вмъкнах в банята. Взех си бърз душ и се увих с булчинския халат. Изсуших си косата и я сресах. Влезнах в стаята и взех телефона в ръка. Звъннах на приятелките си и им казах да идват. Започвах да ставам много нервна при това и ми се гадеше. О не. Гади ми се вече цяла седмица, започнах да ям повече и да ми е отпаднало. Помня, че наскоро със Зейн спахме заедно. Това не може да е истина. Хванах се за главата и започнах нервно да вървя из стаята. Грабнах телефона и набрах Ребека.
-Бека, мини през аптеката и вземи три теста за бременност.-казах бързо.
-Какво? Защо? Да не си бременна?-засипа ме с въпроси. Съжалих, че не звъннах на Маги.
-Не знам все още. Моля те побързай.-казах и затворих. Метнах се на леглото и си забих главата във възглавницата. Това не може да е истина. Не може да към бременна. Ами ако той не го иска? Ако ме остави? Не, няма да мисля такива неща. Застанах в седнало положение и погледнах роклята. Беше наистина красива и нямах търпение да я облека.
  Чух как входната врата се отваря с гръм и трясък и как приятелките ми се втурват към стаята ми. Направо влетяха с вратата при мен и ми хвърлиха тестовете.
-Отивай в банята.-каза ми Бека и ме натика вътре. Направих всичко нужно и зачаках да станат готови. 1 минута, 2 минути, 3 минути, 5 минути, не мога да чакам повече. Взех ги и излезнах от банята. Дадох им ги в ръцете.
-Страх ме е. Вие ги вижте.-те ги взеха и си поеха въздух. Очите им щяха да изхвръкнат от орбитите им и това не ми хареса. Взех тест и го отворих. Две чертички. Проверих и другите. Отново две чертички.
-Бременна съм.-казах тихо и седнах на земята като си сложих главата между колената.
- Това не е ли хубаво? Ще ставам леля.-каза ми Маги и клекна срещу мен.-Не се ли радваш?
-Ами ако Зейн не го иска? Какво правим тогава?-попитах и една сълза се изплъзна от окото ми.
-Ще бъде много щастлив. Повярвай ни. Сега да се оправим защото гримьорите идват.-казаха ми те и ми подадоха ръка. Хванах ги и се изправих. Изтрих сълзата и започнах да подреждам стаята.
-Кога ще му кажеш?-попита ме Маги.
-Довечера.-казах и гримьорите дойдоха. Започнаха с мен и ми направиха това.