She changed after all {[Завършена]}

6 глава

Лаура:

С Ник най-накрая се събрахме и аз си умирам от кеф. Толкова много време се опитвам да премахна тъпите си чувства към него, за да не разваля приятелството ни. Седнахме си на местата и аз не можех да спра да се усмихвам тъпо. Виждах как Зейн беше напрегнат до мен. През целия ден не ме погледна повече. Не се случи почти нищо интересно повече и дойде време да се прибираме. С Бека и Ник тръгнахме да излизаме като двамата си бяхме хванали ръцете. Бях щастлива, но нещо ми липсваше.
  Вече бяхме на двора и се спряхме. Целунах го нежно за чао, а с периферието си забелязах две неща.
  Първото е как Бека отмести поглед от нас и гледаше тъжно на другата страна. Това ми се стори странно и ми сля да поговоря с нея.
  Второто беше Зейн малко по-далеч от нас. Говореше за нещо с приятелите си, но забелязах как ни гледаше. Първо беше весел а след като ни видя изражението му се промени на ядосано и си сви юмруците.
-Е ще се видим утре. Мила, после ще ти звънна.-каза Ник и тръгна към колата си. Останахме само аз и приятелката ми която гледаше все още тъжно.
-Ребека, какво ти е?-беше ме грижа за нея, а това нейно държание е странно за нея.
-Ами да.-така и не ме погледна в очите.
-Искаш ли да идем в парка и да си вземем сладолед? Там ще ми обясниш какво става.- усещах погледите на някой върху нас.
-Хайде.-каза тя като се опита да издокара някаква усмивка, но не се получи.
   Вече сме в парка като седим на нашата пейка под гъстата сянка на дърветата и ядем сладолед. Чаках тя да започне да говори, но така и не го направи.
-Е, кажи ми какво става?- не издържах и я попитах като се обърнах към нея с любопитни очи.
-Може да ми се разсърдиш.-каза тя и сведе поглед към земята.
-Обещавам, че няма да го направя.
-Добре....имам чувства към Ник от седми клас.- трябваше ми време да осъзная какво ми казва.-Казах ти, че ще ми се разсърдиш.
-Не ти се сърдя. Защо не ми каза за това?- не и бях ядосана. Седяхме в мълчание и беше неловко, нещо което е почти невъзможно при нас. Просто седяхме и гледахме в различни посоки като си ближехме сладоледите когато тя проговори.
-През лятото реших да му кажа. Ти беше на почивка с ваще. Сутринта станах и решена тръгнах към тях. Позвънях на звънеца му и той ме пусна вътре. Говорехме си известно време някакви безсмислици когато започнах темата с харесването. Казах му от колко време и какво чувствам към него, а той просто стоеше с шокирано лице. Започна да се приближава към мен, целуна ме нежно, а после се отдръпна. Каза ми че има чувства към теб, а целувката е била, за да ми даде нещо. Искаше да не казваме на никой за чувствата ми и да ги забравя, защото той ще направи точно това.-вече едва говореше защото се давеше в сълзите си. Отидох до нея и я прегърнах като започнах да и разтривам гърба.
-Не мога да повярвам, че го е казал. Съжалявам, Бека. Ще скъсам с него още утре.-няма да позволя на приятелката ми да страда заради мен.
-Не искам да се разделяте заради мен. Искам да сте щастливи,а аз ще се оправя както всеки път.-каза ми тя като ме дари с една от любимите ми неини усмивки.
-Ох, Бекааа. Защо все трябва да е сложно?-тя се засмя на въпроса ми и аз я последвах. Останахме там още около половин час и си тръгнахме.
  Бях си изключила телефона и не бях разбрала, че някой ми е звънял. Прибрах се в нас, а в хола бяха насядали всички и гледаха нещо на телевизора. Поздравих ги и се качих в стаята ми. Легнах си на леглото и започнах да си играя с Джеси. Беше много сладка и пухкава.
   Влязох да си взема душ като започнах да търкам с все сила местата по които ме е докосвал онзи негодник долу. Смучките не искаха да се махнат и просто се отказах. Загърнах се с хавлията ми и се върнах в стаята ми. Застанах пред гардероба и решавах дали да си сложа клин с тениска или направо пижамата. Тогава вратата се отвори и Зейн влезе като преди това заключи стаята.
-Зейн, какво правиш по дяволите? Не ти ли стигна тва в училище?- повиших му тон което не му се хареса. Започна да се приближава бавно към мен като оглеждаше тялото ми което едва се покриваше с късата ми кърпа. Хванах я по силно за да съм сигурна, че няма да падне.
- Да не би да ми повишаваш тон?-попита той като вече се беше залепил плътно до тялото ми и усещах колко беше възбуден. Започна да гали лицето ми с върховете на пръстите си и не отделяше очи от устните ми които по навик прехапах.-Ооо Лаура, не го прави това пред мен повече. Имаш късмет, че нашите са долу иначе бих те изчукал точно тук и сега.-каза  той от което ме побиха тръпки и започна да си сваля ръката все по надолу по тялото ми. Стигна до гърдите ми които от толкова стискане на кърпата бяха изкочи леко от кърпата. Заби си устните в моите и поиска вход който бях принудена да му дам.
  Не мога да разбера защо му се давам толкова лесно? Е, може би знам. Доста е добър в това, но все пак не мога да го понасям. Точно когато тръгна да ми сваля кърпата някой почука на вратата ми и той спря с действията си като ме погледна със заплашителен поглед.
-Лаура, кажи на Зейн след малко да слезете, че имаме да ви казваме нещо важно.-моят спасител беше майка ми. Изпитах такова спокойствие като чух гласа и че щях да изпъшкам.
-Добре, мамо.-казах, а тя тръгна по стълбите надолу.
-Е, имаш късмет, принцесо. Да видим какво е това нещо, че да ни прекъсват.-каза той и излезе от стаята.
  Краката ми не ме държаха и трябваше да седна на леглото ми. Не мога да опиша колко мразя този кучи син в момента. Как може да е такъв идиот и да се падне точно на мен? Малък негодник. Тъпанар. Боклук. Курвар. Нещастник. И толкова много други прилагателни с които мога да го нарека, но няма да ми стигнат, за да го опиша.
   Облякох си черен клин с широка тениска на татко и слязох долу. Чакаха само мен и аз седнах на масата до мама и тате.
-Е, деца ние имаме малко работа извън града за няколко дни и се питахме. Ще опазите ли къщата за около една седмица?-попита баща ми с което ме ужаси. Как ще ме оставят с тези двамата сама?
-Естествено, че да. Не се безпокойте за нас.-каза Зейн с тъпата си усмивка която ме отвращава.
-Кога ще тръгвате?-попитах аз.
-Утре рано сутринта. Ще ви оставим зареден хладилник и пари отделно. Не искам да се правят никакви партита или да идват ваши приятели които не познаваме лично. Чухте ли?-каза баща ми.
-А може ли Ник и Бека да останат с нас?-в това ми беше надеждата да не остана само с тях.
-Разбира се. Покани ги да дойдат.-каза мама, а аз си отдъхнах.