She changed after all {[Завършена]}

4 глава

Лаура:

Събудих се от гадната ми аларма която все едно стържеше в ушите ми. Изключих я и се обърнах на другата и се блъснах в нечие тяло. Изправих се като попарена и събудих човека който беше с гръб към мен. Той се размърда като измрънка шумно и се обърна към мен. Зейн? Спомних си всичко което стана снощи.Той ме погледна с полу отворено око и опули очи. Изправи се в седнало положение и започна да се оглежда.
-Ох колко е часа?-попита ме той като си търкаше очите сънено .
-7 сутринта. Трябва да ходим на училище.-казах като го чаках да излезе от стаята ми. Той само ми кимна и излезе от стаята ми все още сънено. Не можех да повярвам, че е прекарал цялата вечер при мен. Нали съм загубенячка?!
  Прекъснах тези мисли и влезнах в банята ми. Взех си бърз душ като толкова упорито търках тялото ми с гъбата, че се зачерви. Защо я търкам? Защото искам да премахна всички следи от допира му по кожата ми заедно с аромата му. Първо се държи като пълен задник, а после ми помага. Не го разбирам. Изхабих водата и застанах пред гардероба ми. Днес имах физическо и си сложих нещо спортно.

Вързах си косата на висока опашка и тръгнах да слизам към кухнята. В същия момент когато затварях вратата на стаята ми Зейн излезе от неговата. Беше облечен в черно долнище на анцуг и бяла тениска която очертава всеки мускул по тялото му. Погледна ме със студен поглед на който отвърнах по същия начин и тръгнахме да слизаме.
  Всички вече бяха долу и чакаха само нас. Мама беше направила гофрети, но не бях гладна и си взех един банан. Седнах на дивана и си извадих телефона когато мама ми привлече вниманието.
-Лаура, момчетата учат в твоето училище и за това ще пътувате заедно.- ох, сериозно ли.
-Ами, Ник и Бека?-попитах с надежда да дадат още една кола.
-Ами пробвайте да се съберете в едната.- каза баща ми,а на мен ми призля. Взех си телефона и се качих до стаята ми. Звъннах на Ник.
-Ник имаме проблем.-казах малко изнервено.
-Какъв  е той?-попита и аз му обясних ситуацията в която попаднах.
-Дали ще можете вие с Бека да дойдете отделно? Иначе ще трябва да се бутаме в една кола.-казах с надежда.
-Няма проблем. Ще дойдем с моята кола.-каза той със странен глас.
- Благодаря. Ще се видим след малко.
Затворих телефона и се върнах долу. Всички закусваха и аз ги изчаках на дивана.
-Готови сме.-казаха момчетата и аз се изправих. Тръгнахме към портата където ни чакаше Фред с колата. Запознах ги и се качихме в колата. Аз заех мястото си на предната седалка,а те отзад. Пътувахме в пълно мълчание с изключение на тихата музика от радиото.
  Пристигнахме в ада и слязохме от колата като казахме чао на Фред. Момчетата само ме погледнаха злобно и тръгнаха към групата на пуполярните. Явно в нас ще са едно,а тук съвсем друго. Жалко. Мислех, че не са задници.
  Изблъсках мислите за тях от главата ми и прекрачих двора на училището. Започнах да търся с поглед приятелите ми. Видях ги на една пейка и Ник говореше нещо на Бека от което тя ококори очи. Тръгнах към тях, но те спряха да говорят на момента в който ме видяха. Застанах пред тях с подозрителен поглед и скръстих ръце пред гърдите ми.
- Да не би да криете нещо от мен?- попитах на което те се спогледаха.
-Нищо подобно.-каза Ник и се обърна на другата страна. По това разбрах, че ме лъжат.
-Защо ме лъжете?-започнах да се ядосвам.
-Сложно е.-каза Бека като стана от пейката и си взе нещата.
-Защо сложно? Няма ли да ми кажете?-явно с Бека няма да се получи. Застанах пред погледа на Ник и го хванах за брадичката като приковах погледа си в неговия.-Какво криете?
-Ако ти кажа ще си развалим приятелството.-каза той като ме гледаше с виновни очи.
-Защо да си го разваляме? Приятели сме от толкова време.
-После ще ти кажа. Да влизаме.-каза той като си взе нещата от пейката и тръгнаха да влизат.
  Останах при пейката сама като мислех кво толкова ще ми каже, но се сетих, че имаме час и тръгнах да влизам. През цялото време докато ходех към сградата усещах забит поглед в мен, но упорито не поглеждах. Запътих се към стаята ни и си седнах на обичайния чин. Няма да му отстъпя толкова лесно колкото си мисли.
  Звънецът би и Зейн влезе през вратата с брат си. Погледна ме и очите му потъмняха. Тръгна към мен и седна на мястото си. На лицето му се появи подла усмивка която изобщо не ми харесваше. Той се обърна към мен като се приближи до лицето ми.
-Предупредих те, Лаура. Не си мисли, че като живеем заедно това ще ми повлияе.-каза с тих и сдържан глас и след това се обърна към дъската. Не мога да кажа, че не изпитах страх от това което може да ми направи. Но не ме впечатли. Толкова неща са ми правили, че не ги чувствам като нещо особено.
   През целия час не си свали отвратителната усмивка от лицето. Не мога да го понасям. Мисли се за нещо особено, а е от ден тук. Как може да идват само задници в тва скапано училище?
  Звънецът би и ние тръгнахме към салона. Ще караме физическо, часът който мразя. Господина винаги ни кара да играем на народна топка и винаги ме удряха по главата.
  Качихме се в съблекалните и си облякохме екипите които се състояха от черни къси панталони и черен потник с V образно деколте. Мразех този екип в дъното на душата си. Деколтето беше толкова дълбоко, а панталоните едва покриваха задника ми. Облякох се и си стегнах опашката. С Ребека бяхме готови и слезнахме в салона. Момчетата се бяха събрали и говореха за нещо докато кифлите от класа ги зяпаха и точеха лиги. Направо ми се доповръща от тях.
-Изберете си отборите.-извика треньора като ни събра.
  Мелани беше единия капитан, а Зейн другия. Естествено аз останах последна и те се караха при кой да отида. Мелани обеди да съм при него с триста зора. Ник и Бека бяха в другия отбор. Играта започна и те естествено се прицелиха в мен. Успявах да отбягвам ударите докато Мелани не взе топката. Беше си лепнала отвратилената усмивка на лицето си и се прицелваше в мен. Удари ме с такава сила в главата, че паднах на земята.
  Всички започнаха да се смеят без Ник и Бека които дойдоха при мен. Ник ме вдигна и ме сложи на скамейката.
-Мелани, кво ти става бе? Знам, че си кучка, но чак пък толкова.-извика Ребека и се приближи към нея.
-Може да съм кучка, но тая си го заслужава. И не ми повишавай тон.-предопреди курвата, но точно това не трябваше да прави. Бека най-много мрази да и казват какво да прави.
-Ти да не ми заповядваш?!- видях как сви юмруци което не беше добре.
-Да, и? Кво ще ми направиш?-ето тук и беше грешката.
   Бека се усмихна, изпука си врата и и удари такъв шамар, че я събори на земята. Мелани изпищя с пискливия си глас и се изправи. Тръгна да и посяга, но така и не я удари. Приятелката ми и заби юмрука си в едната и скула като я спука. От нея потече кръв, а Мелани се изправи и тръгна към лекарката. Бека се усмихна и се върна при мен.
-Явно курсовете по карате ти вървят?-засмя се Ник и и даде пет.

Зейн:

След като кифлата удари Лаура с топката ми стана малко тъпо и щях да и кажа нещо, но приятелката и ме изпревари. Мале това момиче е много борбено. Такъв шамар и заби, че чак мен ме заболя. Видях как Алекс наблюдаваше с усмивка случващото се.
  Мелани избяга на някъде, а Ребека се върна при Лаура. Тоя Ник ли беше къв беше я вдигна на ръце и тръгнаха на някъде. Не знам защо, но това ме издразни и то много. Всички стояхме в тишина и никой не смееше да мръдне.