The Dark Castle

1 - Една врата (Лорън)

Първото нещо, което чувам, всеки ден от тъжното си съществуване е мелодия.

Светът ми е зависим от музиката.

Денят ми започва и свършва с нея.

Макар и малко хора да знаят за тази моя страст.

Въпреки музиката, аз наистина не можех да мръдна. Толкова много ми се спеше. С мъка отворих очи и се загледах в тавана.

Едно от малкото неща, които харесвах в живота си, беше стаята ми. 

 Тя беше моето място. Моята крепост. Таванът беше изрисуван като звездно небе. Създаваше ми прекрасната илюзия, че се взирам в безкрая. Усещането е невероятно.

Майка ми е художничка и си игра една седмица да го рисува като подарък за 12-ят ми рожден ден.

Още от малка гледам все към небето и мечтая. Действителността никога не ме е привличала. Даже доста често ме отвращава и подкрепя убежденията ми, че светът и обществото са най-глупавото изобретение на човека.

Погледнах към часовника. Беше 7 и 30. Ако веднага не си измъкнех задника от леглото щях да закъснея за пореден път. Изтъркалях се и паднах на килима с глух звук. Устата ми се отвори в звучен протест, срещу сутрешното мъчение наречено „ставане".

Затътрих се към банята, минавайки през кухнята за да си направя кафе. Бях пристрастена към кафето от поне година. Иначе нямаше шанс да се събудя и щяха отдавна да са ме изключили от училище. По най-бързия начин си измих зъбите и лицето.

Вече обратно в стаята, навлякох обичайните широки джинси с навити крачоли и огромна тениска с щампа на група. Отгоре наметнах едно тъмнозелено горнище. Хвърлих един поглед към огледалото.

Червеникавата ми коса беше изключително рошава. Колкото и да не се интересувах какво мислят хората за мен, ако се появя така на улицата, щях да съм причина за не един инфаркт. Грабнах четката за коса и се опитах да оправя положението.

Под прекалено големите за лицето ми сини очи имаше торбички. Предполагам последиците от това че си легнах в 2 часа. Очите може би бяха едно от малкото неща които харесвах в себе си. Лицето ми беше бледо и изпъстрено с малки лунички. Хората казваха, че ми придавали свеж вид, но по мое мнение така физиономията ми приличаше на поръсена с пясък.