Какво ако зъл владетел се готви да унищожи света?
Какво ако единственият човек, който може да го спре, е мъртъв?
Какво ако последната надежда се крие в едно, изчезнало от лицето на земята, дете?
˜"*°•.•°*"˜
Светът е притъмнял...
Вятърът вие и мълни...
Ние май бяхме единствените глупаци, които са навън по това време. На пътя нямаше и жива душа, освен нас. Беше облачно, но не валеше. Тези облаци ме притесняваха изключително много. Не можехме да се скрием от тях, нито да ги заблудим.
Бродниците не бяха голямо предизвикателство, но...дори не ми се мислеше за най лошото. Единственият ни шанс беше да стигнем навреме в академията. Тя се намираше в пространството между световете и никой, който не знаеше точно къде да я търси, не можеше да я намери. Беше извън обсега на всички малии и чудовища.
Но бяхме прекалено далеч...все още. Освен ако...
Мисълта ме връхлетя изневиделица. А беше толкова очевидно, че се ядосах на себе си, че не се бях сетил досега.
- Сам, случайно да ти се намира телефон - попитах го тихо. Той се обърна и дори в тъмното видях предизвикателната му доволна усмивка.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
