Подскочих и отворих очи. Болка прониза лявата ми ръка. Бях лежала на нея и сега цялата беше изтръпнала. Отметнах косата, застанала върху очите ми и разтърсих глава, опомняйки се.
Поех си въздух. Веднъж. Втори път. И тогава им казах с почти пресипнал от нещо средно между паника и вълнение глас.
- Ще си имаме компания...- те не изглеждаха никак изненадани. Аз само потвърждавах предположенията им.
Вече бяха готови.
Сам настъпи газта до край и колата полетя по пътя, залепяйки ни за седалките. Навън беше тъмно като в рог. Нищо не се виждаше. По бегли предположения, знаех че може би минаваме покрай нещо като гора, защото от дясната ми страна, през отворения прозорец се чуваше шумолене на клони. Хладен полъх, характерен за времето минути преди да започне огромна буря, галеше лицето ми. Пресегнах се и затворих прозореца. Мирисът на дъжд ми действаше изнервящо.
Плясъка на крилата им бучеше в ушите ми, писъка все още разтърсваше костите ми. Не можех да мисля за нищо друго, освен за онези ужасяващи същества.
Сам каза, че в академията ще е безопасно, защото е между световете (макар и малко стрейнджъри да бяха минавали в други такива и още по-малко да се били връщали от там...) Така, че явно тя беше единствената надежда да се измъкнем от това, което ни преследваше. Каквото и да беше то...
- Колко път имаме още? - попитах предпазливо
- Твърде много - отвърна ми Дим. Наистина не можех да разбера, защо дори в такива ситуации не можеше да се държи нормално и да даде проклетия отговор, на проклетия въпрос, който му бях задала.
- И това въобще не ви притеснява? - опитах да ги провокирам, но те запазиха неутрални изражения. Не можех да понеса това. Трябваха ми тъпи отговори. Чувствах се ужасно беззащитна. Дори не ме бяха попитали от къде знам, че ни преследват.
- Ааха...оставете ме в неведение...Така ще съм ви от най-голяма полза - извъртях очи и ги отправих с най злобния си поглед към Сам.
- Ще си в най-голяма полза ако си затвориш устата и ни оставиш да мислим - каза Дим злобно, натъртвайки на думите.
Ееха...
"Да мислят".
Ха!
Това прозвуча точно като възгледите на средновековните мъже за жените.
Нямам идея как ми хрумна, но това беше болна тема. А и ситуацията беше такава, че най малкото изречение, излязло от устата на този кретен, беше способно да ме докара до лудост.
CZYTASZ
The Dark Castle
FantasyКакво ако зъл владетел се готви да унищожи света? Какво ако единственият човек, който може да го спре, е мъртъв? Какво ако последната надежда се крие в едно, изчезнало от лицето на земята, дете? ˜"*°•.•°*"˜ Светът е притъмнял... Вятърът вие и мълни...
