Какво ако зъл владетел се готви да унищожи света?
Какво ако единственият човек, който може да го спре, е мъртъв?
Какво ако последната надежда се крие в едно, изчезнало от лицето на земята, дете?
˜"*°•.•°*"˜
Светът е притъмнял...
Вятърът вие и мълни...
Алергия от пронизващия син поглед на Лорън. Докато се взирах в очите и, сякаш ме осени прозрение. Тя беше изключително силна емоционално. Трябваше да станат ужасни неща за да се прекърши духът и. На нейно място, много хора биха рухнали за седмици. Тя щеше да се съвземе от шока за не повече от час.
Явно все пак бях избързал с впечатленията. Не беше чак такава лигла. Може би съвсем малко... Съвсем мъничко.
Върнах се при Сам, които също се беше изсушил и преоблякъл.
- Тя е добре - съобщих му - Сигурно ще се приведе в по-нормален вид и ще дойде. Ще отида да и занеса дрехи - Сам кимна. Вече затварях вратата, когато той каза:
- Не очаквах да проявиш такава загриженост. Всъщност, предполагах че ще се избиете в банята и ще ходя да събирам останките ти от там.
- Не свиквай с това - изсумтях презрително и излязох от стаята. Почуках на вратата на банята. Душът беше пуснат и сигурно нямаше да ме чуе. Открехнах вратата и оставих раницата с дрехите и. Върнах се при Сам и отново се настаних на леглото.
- Имаш ли някакви идеи как да и съобщим по-гадната част? - попита Сам
- Ти си експертът тук! Защо питаш мен по дяволите?
- Оу, не знам! Реших, че щом можеш да успокояваш ридаещи девойки, ще бъдеш полезен и в разреваването им! - каза саркастично той.
- Еха, Сам Лоугън можел да бъде саркастичен! - изръкоплясках аз - Това трябва да се документира! - Сам се намръщи срещу мен.
- Дилън-Матютс, можеш ли да се държиш нормално за минути и да обсъдим глупавото положение?! - Всъщност малко хора знаеха цялото ми име, а още по-малко го използваха. - Ако направим една грешна стъпка всичко ще отиде по дяволите! Не го ли осъзнаваш!Кийлън можеше да я очарова за няколко секунди на онзи покрив и сега можеше спокойно да бъде бездушна. Бездушна...!Бог ми е свидетел, бих му стиснал ръката, че не го е направил преди да се появя. Малиите вече имат достатъчно козове. Ако получат и Лорън шансовете се смаляват от тридесет прецакани процента до нула! - размахваше ръце и рисуваше нули във въздуха. Нямаше какво друго да направя, освен да го наблюдавам.
- Ако тя реши да мине на страната на Малийте сме загубени. Възможно е да разговаряме със най-силния стрейнджър, раждан от векове на сам, а ти пак си същия саркастичен задник както винаги. Примите няма да имат шанс, ако ние не не се справим с проклетата мисия.
Тогава обърнах глава към вратата до нас.
- Сам!- опитах се да го предупредя, видял опасността
- Не разбирам! Нищо ли не те притеснява в цялата тази ситуация! Уж сме професионалисти, а какво става? По сред бял ден, на покрива на училището се появява синът на най-големият ни враг!
- Сам! Моля те! Успокой се!
- Не мога да се успокоя! Защото си нямам представа какво трябва да направим. Ние просто не бяхме готови за толкова голяма мисия. А ти не спираш с този непоносим сарказъм. Постоянно!
Вратата беше отворена.
А Лорън стоеше на прага напълно пребледняла.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
