Какво ако зъл владетел се готви да унищожи света?
Какво ако единственият човек, който може да го спре, е мъртъв?
Какво ако последната надежда се крие в едно, изчезнало от лицето на земята, дете?
˜"*°•.•°*"˜
Светът е притъмнял...
Вятърът вие и мълни...
Нещо в блясъка на странните и очи ми подсказа, че е по добре да си замълча. Лорън беше наистина интересна личност. Не ми споделяше много, но знаех че не е добре да я дразня, когато е в лошо настроение.
Днес обаче имаше нещо различно в погледа и. Някакво разбиране.
Можеше и да ставам параноичен, но от сутринта имах странното чувство, че днес всичко ще отиде по дяволите. Небето беше много облачно и в далечината се виждаха гръмотевици. Дано да грешах в предположението си, защото иначе бяхме загубени. Веднага след часа трябваше да проверя защитите, които поставихме преди седмици.
Цял час Лорън гледаше замислено през прозореца. Струваше ми се, че в очите и виждам същите гръмотевици и облаци, както и в небето.
Часът свърши и аз се затичах към двора.
Докато сляза от третия етаж бурята се беше усилила.
Когато излязох мълниите бяха съвсем близо. Затичах се към мястото, но вече знаех какво ще открия там.
Всичко беше опърлено.
По дяволите, по дяволите, по дяволите!
Извадих телефона от джоба си и набрах номера, който беше единствено и само сигнал, че нещо се е объркало.
Отправих поглед към покрива на училището. Тъмни облаци се бяха събрали там, образувайки купол.
За това можеше да има само една причина.
Знаех кой е дошъл и какво точно търси.
- Той е тук. Ела на покрива на училището и побързай - изсъсках по телефона - Тя е в опасност! Цялата мисия отива по дяволите!
След това улових един порив на вятъра и полетях на горе.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
