23 - Твърде много...(Сам)

181 24 14
                                    

 Главата ме болеше. 

Мислех прекалено много. Трябваше да се разправям с толкова много глупости. 

Раната ми бавно зарастваше и вече започваше да сърби, но имах много по-важни проблеми от това. Пипалата на умората вече ме бяха прегърнали, но аз продължавах да се движа и да отговарям на всички. Не бях спал повече от няколко часа за последните два дни. Не знам как държах очите си отворени.

После и Лорън изчезна. Проклинах се задето никой не се сети да и обясни как работят проклетите врати.

 Търсихме я почти час. 

Бях на ръба на истерията.

 И не друг, а Дим взе че я намери.

 Когато влязоха в стаята, тя изглеждаше вбесена. 

Не ми се мислеше какво се е случило между двамата. 

А когато Лорън се разкрещя на Корийн, ехаа...

Никой, никога, не си позволяваше да и крещи. Тази мисъл просто беше просто...немислима. 

Момичетата излязоха от стаята и аз отидох при Дим. Беше се проснал на един от диваните с опънати крака и арогантно изражение. Трябваше да поздравя Лис за шамарите които му плесна. Беше си ги заслужил.

 - Какво по дяволите и каза?

 - Какво имаш в предвид? - усмихна се той невинно 

- Лорън...За какво си говорихте в коридора? Не видя ли физиономията и когато влезе в стаята? Защо я предизвикваш? Не ти ли е достатъчно това което се случи в колата? - 

Думите се изплъзваха от устните ми, без да имам и най-малък шанс да ги спра. Мозъкът ми въобще не регистрираше фактът, че аз нямах желание да казвам нищо. Мислите си оставаха единственото ми лично пространство. Е, явно вече не...Току що казах точно каквото ми се въртеше в главата...пред всички...

- Само и дадох лек стимул за развитие – отвърна той 

- Глупости, глупости и пак глупости! Рискуваш всичко! 

 Как имах сила, да бъда толкова вбесен.

 -Не е вярно. Блокирах магията и – Намръщи се той – А и какво предлагаш? Да се отнасяме с нея като с порцеланова кукличка, която ще се пръсне всеки момент? Ето ти глупостите  

Въобще не изглеждаше притеснен от тонът ми.

 - Хей – обади се Аксел – За какво спорите по дяволите? Никога не съм ви виждал такива. Това момиче явно наистина ви е влязло под кожите.

The Dark CastleWhere stories live. Discover now