18 - Клубът (Лорън)

159 23 5
                                    


 Първо видях нея. Момиче с леденоруса коса стоеше с още два ножа в ръка и се приготвяше да ги хвърли. Режещият и поглед обхождаше терена и внимателно преценяваше цялата ситуация. Бялорусата и коса се вееше около главата и като ореол и температурата около нея беше под нулата. Тя сякаш излъчваше студ.

Тя отметна ръка назад и хвърли ножовете с рязко и отмерено движение.

И двете остриета полетяха устремено и намериха целта си. Още два бродника се строполиха на земята.

Другите две момичета, едното високо и стройно с тъмно синя коса вързана на опашка и изгарящ небесносин поглед, а другото по-ниско, но също толкова стройно, с черна коса и бледочервени очи, които изпъкваха на фона на бялото и лице, вече тичаха да помогнат на Дим, който едва се крепеше на крака от налегналото го изтощение.

Момчето беше високо и тъмнорусо, макар че не можех да бъда сигурна заради тъмнината, и чертите му бяха някак неясни. Седеше изправен, но и някак скован. 

Той тръгна след момичето с бялата коса, хвърляйки ми бегъл изпитателен поглед.

Всички бяха облечени с дебели, черни кожени дрехи и бяха тежко въоръжени. Като минни полета.

Двете момичета стигнаха до Дим. Синята коса даде някакъв знак на другата и продължи напред сама. По-дребното момиче подхвана Дим, който се олюляваше на краката си и му даде нещо, което той внимателно сдъвка.

Госпожица синя коса ходеше бавно и нахакано към Конника като му крещеше нещо.

- Абе ти cи бил кръстоска между ялова вещица и импотентен дявол знаеш ли? - нареждаше тя. Ситуацията явно и беше изключително забавна. Нищо че двама от приятелите и току що едва не бяха умрели.

- Ако кучето ми беше грозно колкото теб, щях да му обръсна задника и да го науча да ходи назад. - продължаваше тя. И летящия звяр и ездача на гърба му бяха спрели да вият и пищят и я слушаха внимателно. 

- КАКВО МИ СЕ КЕФИШ КАТО ЛАЙНО В ПУДРА ЗАХАР? - викна му тя подсмихвайки се леко. Няколко кичура се бяха измъкнали от опашката и и се развяваха около лицето и. Изглеждаше като сцена от някой екшън филм. За жалост беше наистина. 

Започвах да и се възхищавам. Въобще не я интересуваше, че огромен смъртоносен звяр седи пред нея. Нито, че единствено изненадата от внезапната и проява я спасяваше от сигурна смърт. Въпреки, че тя сигурно точно това целеше.

The Dark CastleWhere stories live. Discover now