Какво ако зъл владетел се готви да унищожи света?
Какво ако единственият човек, който може да го спре, е мъртъв?
Какво ако последната надежда се крие в едно, изчезнало от лицето на земята, дете?
˜"*°•.•°*"˜
Светът е притъмнял...
Вятърът вие и мълни...
Нямаше как да са ни проследили толкова бързо. Не бяхме оставили никакви следи. Сам разнесе миризмата ни секунди преди да тръгнем. Колата летеше по улиците като светкавица, заради подобренията ми и магията. Пътувахме цяла нощ и половин ден без почивка. Бяхме спрели, за малко и те ни бяха открили.
Това беше абсолютно невъзможно. Никой от тях нямаше да си тръгне жив от тук!
Никой!
Слязох по стълбите като стрела. Бяха ни дали стая на третия етаж и миризмата им се усещаше дори от там.
Смърдяха на изгнила плът и разложение.
Около тях се виеше мъгла, която ги скриваше от погледите на обикновените хора. Забравяха ги в момента в който ги виждаха. Това обаче не действаше на стрейнджърите.
За жалост предполагам.
Спокойно бих могъл да мина и без тази отвратителна гледка.
И без тази воня.
Нямах голям избор за съжаление.
Бяха във входа и се катереха по стълбите спокойно, все едно имаха цял живот на разположение и не бързаха за никъде.
Колелета жалки!
Мижавият им, изкуствено създаден животец нямаше да продължи още дълго.
Преметнах се през парапета на стълбите и скочих пред тях. Не изглеждаха изненадани. Не че можеха да изглеждат по какъвто и да е начин, при положение че нямаха лица. Това обаче им придаваше едно винаги безлично изражение, което ме изкарваше извън нерви.
Още във въздуха, извадих едно от сгъваемите остриета, скрити под дрехите ми.
Главата на първото същество тупна на земята, още преди другите да са се обърнали към мен. Хвърлих останалите остриета по второто, но само едно го улучи...в гърлото. От там закапа черна, смърдяща течност, част от която попадна върху ръката ми и ме изгори като киселина. Наругах го и пратих едно огнено копие право в зейналата му паст. То започна да гори отвътре и за по-малко от секунда се превърна в пепел.
Чух шумно запалване на двигател отвън. Това означаваше, че Лорън и Сам вече бяха успели да слязат по аварийната стълба и ме чакаха. Третото изчадие стана на прах още преди да разбере от къде му е дошло. Изгорих и останките на първото и излетях на вън.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
