Джос Стърлинг - Скай

ЕПИЛОГ

За мой ужас вестниците публикуваха мои снимки, докато стоя в казиното и стрелям по полилея. Разобличаването на Даниъл Кели беше такава голяма новина, че заглавията отразяваха всяка част от историята. Разказът какво точно съм правила там, беше променен по разбираеми причини. Повечето репортажи ме описваха като внедрена от ФБР и действаща под прикритие, за да разоблича престъпните занимания на семейство Кели. Историята беше хубава, но не издържа в училище, където ме познаваха.
- Хей, Скай! - извика Нелсън, който едва не ме събори в коридора. - Какво правеше в Лас Вегас в събота и неделя?
Семейство Бенедикт и аз бяхме обсъдили коя история най-добре ще обясни нехарактерното ми поведение. Нелсън беше първият, на когото щях да я пробутам.
- А, това ли? - засмях се безгрижно. - Вярваш ли на вестниците? Участвах във възстановка за британско телевизионно предаване. Снимаха филм за престъпленията с огнестрелни оръжия в Америка. Продуцентът прецени лошо момента, тъй като случайно бяхме там, когато арестуваха управата на хотела. Мама каза, че било заради нарушения в хигиенните изисквания и безопасността.
Нелсън поклати глава.
- Не, Скай, семейство Кели са престъпници. Издирвали са ги за заговор и убийства.
- Така ли? - Отворих широко очи.
„Не преигравай. - Зед се приближи зад мен. - Нелсън не е глупак. Той очаква, че ще знаеш за Кели."
- Брей, интересно - отвърнах, като леко намалих невинния си вид. - Трябваше да внимавам повече.
- Значи ще те дават по телевизията? - Нелсън се насочи към друга тема.
- Да. Предаването е за деца.
- Страхотно. Престъпления с огнестрелни оръжия. Звучи интересно.
- Абсолютно. - Използвай ножици със заоблени върхове и никой няма да пострада.
- Супер. Кажи ни кога ще го излъчат. И поискай копие.
- Добре.
Нелсън открадна целувка от Тина и хукна.
- Ще дават Скай по британската телевизия! - изкрещя той. - Тя е дубльорка във възстановка!
Това беше единственият начин за разпространяването на историята. Дубльорка? Това ми хареса. Звучеше много по-добре от откачалка, която стреля безразборно в казино.
- Хайде, Скай, за какво се размечта? - попита Зед и ме дръпна да вървя.
- А, нищо.
- По-добре излез от унеса, защото ни предстоят сериозни репетиции.
- По дяволите. Забравих.
- Няма нищо. Щом можеш да действаш като участник в разследване на ФБР, един малък концерт за приятелите и семейството би трябвало да е нищо за теб.

* * *
Малък концерт? Господин Бенедикт, ще поговорим по-късно.
Малкият концерт на Зед се оказа огромно представление и всички в околността се бяха събрали в училищната аудитория. Настроението беше празнично. Мажоретките на Шийна дойдоха с коледни шапки, а играчите от отбора по баскетбол си бяха сложили еленови рога. Всеки инструмент беше закичен с гирлянда. Техничарите се гордееха с внушително видеопредставяне на учебната година досега, прожектирано на белия екран над сцената. Почувствах се неудобно, когато видях дебюта си като футболен вратар. Но спасяването на дузпата беше страхотно. Родителите се смесиха, разменяйки си клюки и шеги. Присъстваха всички Бенедикт. Зарадвах се, като видях, че Айвс бъбри със Зоуи. Очите ѝ блестяха, че е избрана за вниманието му. Той определено я правеше щастлива, доказвайки, че ученолюбивите на вид момчета умеят да танцуват страхотно. Сали и Саймън бяха погълнати в разговор с майката на Тина. Приближих се, чух, че не говорят за мен, и въздъхнах облекчено. Обсъждаха художническия талант на Тина.
Приятелката ми направи знак да отида при нея и ми показа новия си, сребрист лак за нокти. Тина доброволно се беше отказала да пее заради тъпанчетата на ушите ни и продаваше програми.
- Сали току-що предложи да ти даде няколко безплатни урока - обявих. - Тя има много високо мнение за способностите ти.
- Наистина ли? - Тина засия в ослепителна усмивка. - Тогава получаваш безплатно ето това. - Тя ми връчи програма. - Виждам, че ще свириш соло.
- Ако не успея да избягам, преди господин Кинийли да ме избута на сцената.
- Да не си посмяла! Разчитам на теб. Обещах на всички, че нашата дубльорка ще бъде звездата на шоуто.
Нямаше да го преживея бързо.
- Ще се постарая да уцеля десетката.
- Ха-ха.
Намръщих се.
- Какво казах?
- Уцелваш с пистолет - дубльорка.
- О, не помислих за играта на думи. - В същия миг екранът показа мен как стрелям в полилея. - Откъде са взели кадрите?
- Интернет е гадно нещо - философски отговори Тина, а после се провикна: - Бръкнете се дълбоко, хора! Всички приходи отиват във възстановителния дом в Аспен.
Погледнах програмата и видях името си най-отгоре. При това оградено в светлини в стил Лас Вегас.
Чашата преля. Трябваше да се махна оттам. Нелсън и Тина ме бяха превърнали в главна атракция. Хукнах към изхода, но се блъснах в гърдите на Зед.
- Отиваш ли някъде, Скай? - попита той с многозначителна усмивка.
- У дома.
- Аха. И защото...
- Всички ще ме гледат - промълвих.
- Това е идеята, когато си изпълнител. - Зед ме насочи към кулисите.
- Не можеш да кажеш нищо, което да ме накара да изляза на сцената - изсъсках. Публиката заемаше местата си.
- Нищо ли? - Устните му потрепнаха в усмивка.
- Нищо. - Запънах се на пети.
Той се наведе над лицето ми и прошепна:
- Страхливка.
Скръстих ръце на гърдите си.
- Прав си. Такава съм.
Зед се засмя.
- Добре. А искаш ли да ти дам още един от моите специални уроци по сноуборд, ако го направиш?
Възелът на паника се разхлаби при щастливите спомени за времето, прекарано по склоновете. Зед винаги знаеше какво искам и къде трябва да отида, за да се чувствам в безопасност.
- Наистина ли?
- Да. Дори обещавам да направя двоен аксел и салто.
- Троен.
- Троен?
- Троен аксел. И трябва да има горещ шоколад.
Зед се престори, че се мръщи.
- Мили Боже, момиче, трудна се сключва сделка с теб.
- С меки захарни бонбони. И целувки.
- Точно така. - Той протегна ръка. - Договорихме се.
Нямах търпение. Хванах ръката му и преди да възразя, Зед ме придружи до пианото под аплодисментите на нашите приятели.
- Не се тревожи - прошепна той. - Няма да те изоставя - никога.
Седнах пред пианото и отворих първата партитура. Бъдещето ми изглеждаше много обещаващо. И Зед стоеше до мен.