Джос Стърлинг - Скай

Десета глава

Прекарах следващите няколко дни, терзаейки се за решението си. Отчасти бях развълнувана, че Зед ме покани на среща. Вярно, той ловко ме манипулира, за да се съглася, но нямаше да съм човешко същество, ако не се бях почувствала поласкана. Както каза веднъж Зоуи, всяко момиче с пулс би искало някой от братята Бенедикт да я покани на среща. И все пак не исках да споделям това дори с най-близките си приятелки, главно защото не смеех да си мисля, че е истина. Изпитвах налудничавото чувство, че ако го изрека на глас, то ще изчезне като каляската на Пепеляшка в полунощ. Освен това се тревожех какво ще каже Тина. Сигурно нещо от рода на: „Да не си се побъркала?". Страхувах се, че ако говоря с нея, тя ще ме убеди, че Зед ме манипулира, че ме обича, и ще ме зареже в класическата схема на лошото момче. Исках да вярвам на новия Зед - че го бях преценила погрешно, че той може да бъде нежен и добър, че имаме много общи неща и можем да намерим още, ако имаме време. Но трябваше да проумея толкова много неща - савантите (наистина ли съществуваха?) и сродните души, които бяха обсебили Зед. Най-силното ми опасение беше, че той само се преструва, че ме харесва, защото се нуждае от мен по някакъв начин, който все още не можех да разбера.
Майка ми забеляза, че съм разсеяна, но не можа да отгатне причината.
- Скай, слушаш ли ме?
- Хм... да?
- Не ме слушаш.
- Добре, не слушах. Какво каза?
- Казах, че трябва да ти купим нещо специално за откриването. - Сали огледа ограниченото съдържание на гардероба ми с обичайния си добър вкус. - Притесняваш се за това, нали? Това те тормози.
- Ами...
- Съгласна съм. Тук няма нищо подходящо. Ще трябва да ти купим нов тоалет.
Центърът за изкуство щеше да отбележи откриването си с прием с официално облекло. Очакваше се да отидат всички от Рикънридж - в края на краищата, нямаше голяма конкуренция в развлеченията, докато не настъпеше скиорският сезон. И щом Сали мислеше, че нямам подходящ тоалет, тогава бях в беда, защото Зед щеше да бъде там.
- Да, бих искала, но къде можем да отидем да пазаруваме? Не ми се ходи чак до Денвър.
- Госпожа Хофман...
Изпъшках.
- Каза, че в Аспен има много хубав бутик, само на четирийсет и пет минути по магистралата.
Дойде и Саймън и заяви, че не прекарваме достатъчно време заедно като семейство, откакто сме пристигнали. Заведе ни на обяд в италиански ресторант, а после изчезна някъде, докато Сали и аз влязохме в бутика.
- И аз може да си взема нещо ново - каза Сали, докато с копнеж докосваше редиците с дрехи.
- Аха, скритият замисъл е разкрит! - подразних я и извадих дълга червена рокля. - Не става дума за мен, а за теб. Пробвай я.
След трийсетина минути колебание ние избрахме две рокли с цени, които Сали предпочете да пренебрегне. Аспен обслужваше знаменитости от А списъка на Холивуд, които ходеха там да карат ски, и затова имаше подходящи етикети.
- Това са вложения - заяви Сали и извади кредитната си карта. - Твоят тоалет ще стане и за бала ти.
- Абитуриентският бал - поправих я. - И мисля, че родителите трябва да се изръсят за нов тоалет и тогава. Това е традиция.
- В такъв случай ще трябва да продам още няколко картини. - Сали затвори очи и подписа касовата бележка.