Двайсет и трета глава

27 3 0
                                    


В осем и половина бях в гимназията в Рикънридж. От двете ми страни вървяха Айвс и Зед. Чувствах се странно. Нямаше ме само няколко седмици, но все едно бяха минали месеци. Както очаквах, привлякох виновно заинтригувани погледи. Не беше необходимо да чета мислите им, за да знам какво се върти в главите им - „Ето я онази, която беше отвлечена. Чухме, че превъртяла. Полудяла."
- Не е вярно, Скай - прошепна Зед. - Никой не те мисли за луда. Те разбират.
Влязохме в канцеларията, за да регистрирам завръщането си. Господин Джо скочи от бюрото си и ме прегърна.
- Малката Скай! Ти се върна! Много се бяхме разтревожили! - Той избърса сълза от окото си и подсмръкна, отчасти искрено, отчасти наслаждавайки се на драмата. - Сигурна ли си, че си готова?
- Да, господин Джо.
Той погледна преценяващо братята Бенедикт.
- Ще се грижите за нея, нали?
- Да, господине - обеща Зед.
- Направете го. - Господин Джо ми даде карта, която да занеса в класната стая. - А сега тръгвай. Няма да искаш да закъснееш в първия си ден отново на училище.
Всички се надпреварваха да ми помогнат отново да се върна към учебния процес. Дори Шийна и Вампирските невести се държаха добре с мен, сякаш бях крехък стъклен балон, който можеше да се пръсне на парчета, ако кажат нещо грубо.
Странно, но тъпите им подмятания за зайчето ми липсваха. Бях изостанала по всички предмети, но вместо да представят това като проблем, учителите организираха специални програми за наваксване за мен и учениците ми предлагаха да използвам записките им. Тина вече беше преснимала нейните. Осени ме прозрението, че те отдавна са ме приели като неотменна част от училището и гледат на мен като на една от своите.
През обедната почивка отидох със Зед на репетиция в кабинета по музика. Предполагах, че само ще гледам, но господин Кинийли не искаше и да чуе, и ме сложи на пианото.
- Но концертът е идната седмица! - възразих.
Той извади със замах партитура от чантата си.
- Права си. Имаш достатъчно време да научиш творбата, която избрах за теб.
- Очаквате да свиря соло?
Огледах присъстващите в стаята, надявайки се да намеря подкрепа от съучениците си, но дори Нелсън се хилеше на тактиката на господин Кинийли.
- Нима очакваше да не свириш соло? Защо се учиш да свириш на някой инструмент, ако не искаш да те чуят? - попита учителят.
Мисля, че той нямаше да разбере какво удоволствие ми доставя да свиря за себе си, затова си замълчах.
- Не съм сигурна дали съм готова.
- Глупости. Най-добрата реакция на тежък удар, какъвто ти си преживяла, е да отвърнеш на удара.
Споделях тази философия.
- Добре, ще погледна нотите.
Господин Кинийли се отправи към цигуларите, подхвърляйки през рамо:
- По-добре направи повече, отколкото само да ги погледнеш. Името ти вече е в програмата. Казах на Нелсън да те впише веднага щом чух, че си дошла на училище сутринта.

Джос Стърлинг - СкайDonde viven las historias. Descúbrelo ahora