Джос Стърлинг - Скай

Шеста глава

Бяха изминали три седмици от учебния срок и гимназията се беше оказала предимно забавна, с изключение на странното чувство, останало в мен след предупреждението на Зед. За какво говореше? И какво си мислеше, че е видял? Какво общо имаше това с мен и защо не трябваше да излизам, след като се стъмни? Последното, което ми трябваше, беше някое лошо момче да проявява нездрав интерес към мен.
Опитах се да прогоня тези мисли. Ставаха твърде много други неща. Преживях няколко неприятни момента с някои ученици, които ме дразнеха заради акцента ми и непознаването на американската действителност, но, общо-взето, те бяха свестни. Две от момичетата от часовете по социални науки, едната от които беше мажоретката Шийна, онези, които тайно бях кръстила Вампирските невести заради предпочитанието им към кървавочервен лак за нокти, откраднаха ученическата ми карта, за да се пошегуват, когато ме чуха да се оплаквам на Тина колко лошо изглеждам на снимката. За жалост, Дракулките се съгласиха с мен и ми измислиха прякора „русото зайче", когато видяха снимката. Прозвището ми се стори повече от дразнещо. Тина ме посъветва да го отмина с мълчание и твърдеше, че е по-вероятно да ми остане, ако вдигна шум. Ето защо мълчах като риба по въпроса и криех ученическата си карта.
- Следващата седмица ще има свободни занимания. Единадесетокласниците може да изберат да отидат на рафтинг - уведоми ме Нелсън в един петъчен следобед, докато ме изпращаше до дома ми. Беше тръгнал да поправя косачката за трева на баба си. - Искаш ли да дойдеш?
Сбърчих нос, защото си представих как Робинзон Крузо завързва дънери, за да си направи сал.
- Ще трябва ли да си правим салове?
Нелсън се засмя.
- Това не е Америка на бойскаутите, Скай. Не, говоря за силни емоции по пенливите води на река Ери. Представи си надувна лодка с места за шест-седем души. Капитанът е зад кормилото отзад, а ние останалите седим от двете страни и гребем, като едва се държим, докато минаваме през бързеите. Трябва да опиташ, ако искаш да се броиш за жител на Колорадо.
Еха, оказваше се, че гимназията не е като колеж, а нещо много повече. Във въображението ми моментално изникнаха сцени как умело управлявам лодка по разпенената река и спасявам дете, куче или ранен човек, а музиката се извисява в невероятно кресчендо, натегнати струни, силно напрежение...
Да, добре.
- Има ли ниво за начинаещи?
- Не, направо те хвърлят в дълбокото без спасителна жилетка и наръчник. - Нелсън се засмя на изражението ми. - Разбира се, че има, кукличке. Ще ти хареса.
Можех да го направя. Щях да започна от най-лесното и постепенно да се издигна до статут на герой, след като се науча как става.
- Добре. Трябва ли ми специална екипировка?
Той поклати глава.
- Не, само облечи някакви стари дрехи. Скай, ще попиташ ли Тина дали иска да дойде в нашата група?
Подозренията ми веднага се изостриха.
- Защо ти не я попиташ?
- Ще си помисли, че я свалям.
Усмихнах се.
- А не я ли сваляш?
Нелсън смутено потърка врата си.
- Да, но все още не искам тя да знае.