Беше рано сутрин.. Навън валеше и денят беше понеделник. Станах да се оправя и докато решавах какво да облека получих съобщение, зачудих се кой е и отидох да видя..
Стефани
-Хей готов ли си?
- Да след малко ще се облека и тръгвам, да ви взема ли от някъде с колата?
-Добрем, искаш ли да се чакаме до близкото кафене до училище?
- Да, идвам
seen 7:23...
Станах от леглото и се дооправих слезна долу да кажа на майка ми чао и излезнах.
.......................................................
Вече беше обед и имахме последен час физическо. Трябваше да ходя до шкафчето ми и да се взема екипа а те не бяха особено близо до класната стая. Докато вървях по коридора видях че някакво момче влиза, той спря и си обърна главата към мен, не спря да ме зяпа и започнах да се панирам... Чух звъннеца да бие и започнах да тичам, когато точно го подминавах му видях лицето.... Леле..... Това... Беше...най КРАСИВОТО... създание което бях виждал някога... Имаше прекрасни тъмни очи, сладка червеникава уста и чисто бяло като платно лице... За да не изглежда странно продължих да тичам и в край на сметка стигнах до шкафчетата преоблякох и се и влезнах в салона....Кой беше той?... Не спрях да се питам.....
Малко по късно...
Часът най накрая свърши и щях да се прибера и да си ям, бях страшно гладен. Преоблякох се и вървях по коридора с двете ми най добри приятелки, те си говореха някакви неща, а аз бях отзад и не спирах да мисля за това момче... Задавах си милиони въпроси като:
Как ли се казва? От къде е? Защо беше в училището? Защо ме зяпна? На колко ли е? Дали ще го видя пак...?
Просто не спирах да мисля и мисля и неосетно не бях забелязал че вече бях пред нас и трябваше да намеря място къде да паркирам. В край на сметка се чудех няй вече кога ще го видя пак...
Новата книга вече е тук. Надявам се да ви хареса. ~^^
