НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА...
Мишо след като се изкъпа седеше пред куфара и се чудеше какво да облече, а относно Мариян той седеше на дивана и го чакаше вече готов да излезе, докато гледаше някакво научно популярно предаване.
Когато Мишо реши какво да облече излезна от стаята. Облеклото на Мариян беше : Черни широки шорти със сива тениска и отгоре сутчер, обувките му бяха черни къси конверски. А на Мишо беше: Къси черни панталони с черна риза и беше обул черни обувки на неизвестна марка.
ГТМариян....
Мислех да го заведа на някой ресторант и после в една много любима моя полянка да му призная всъщност всичко. Че съм гей че си падам по него всичко което всъщност не знае за мен...
Мишо:Къде ще ме водиш?
Аз:Ми мислех да е изненада, но ще съм честен с теб, както ще бъда през цялата вечер. Сега отиваме да хапнем, после ще те заведа на едно много мое любимо местенце. - усмихнах му се мило.
Мишо:Значи не всичко ще е честно.
Аз:Не, ще е вярвай ми.
Мишо:Добре но все пак искам да знам всичко свързано с теб без задръжки и така нататък, както ще ти поясня моя живот. Нали? - погледна ме втренчено.
Аз:Да.
Той само кимна и продължи да гледа напред, имах чувството че това момче ми чете мислите и много добре знае какво да ме пита така че да се съглася с всичко. Преди беше грубиян и биеше малки, а сега омекна и се оказа доста интелигентен човек. Не разбирам тази привързаност която имам към него, всичко това е много странно.
Аз:Е, пристигнахме!
Той само се огледа и почна да се възхищава на всичко около него.
Мишо:Ехаа никога съм идвал в тази част на Токио, страшно красиво е тук.
Аз:Ще влизаме ли? - вече бях отворил вратата и чаках да дойде.
Мишо:Това заведение не е ли много скъпо?
Аз:Не се притеснявай, само влез.
НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА..
Двамата се запътиха към една маса и седнаха възхишавайки се на всичко просто мълчаха и не казаха нищо. Когато сервитьора беше дошъл се извадиха от транса в който бяха и благодариха за менютата.
Мишо си поръча вино и салата, а Мариян Уиски.
Мишо:Не си гладен?
Мариян само поклати глава отрицателно и му се усмихна.
1 час по късно.....
Двамата бяха подхванали някаква тема, но не им се седеше повече, платиха и излезнаха от огромната сграда.
Мишо:Сега на къде?
Мариян:Към онова място което ти споменах, там много ще ти хареса, попринцип не съм ходил там от години и вече не знам на какво е заприличало, но ако не ти се седи там може да ходим другаде. - прехапа устата си от очакване на отговор, докато отключваше колата.
Мишо:Имам друга идея. Искаш ли да минем през някой магазин да си вземем нещо за пиене и да се приберем? - започна да изважда фалшивата усмивка- пък друг път може да ходим там.
Мариян:Добре, плюс това не ми се виси навън.
Те минаха през едно забутано магазинче купиха разни неща като алкохол, цигари, някви сладки неща и солени неща.
Когато се бяха прибрали моментално седнаха в кухнята и почнаха да си пийват и хапват. Мишо взе че да го хваща алкохола и започна да дрънка глупости с които глупости забавляваше Мариян който не беше по малко пиян от него, даже повече.
Мишо:Знаеш ли ще бъда честен с теб и ще ти призная нещо....
Мариян:Кажи... *хлъц*
Мишо:Ами аз май много те харесвам и съм гей, супер сладък и секси си да не говорим че си умен, талантлив и симпатичен. Не знам как го възприемаш... И няма проблем ако не чувстваш същото... - погледна надолу докато замалко не падна от стола.
Мариян:Виж трябва и аз да ти кажа нещо честно -Мишо само кимна-Аз попринцип си падам по момчета от страшно дълго време насам, харесах те още от коридора, беше ми страшно скапано че първото ни запознанството беше гадно. Но в край на сметка осъзнах че явно така е трябвало да стане, и ти ме привличаш супер много, наистина но не знаех как ще реагираш и за това излъгах....
Мишо седеше отстрани и го гледаше като ударен с тиган, но му потече една сълза от радост и взе че стана и почна да подскача докато за малко не се преби.
Мишо:Аз наистина много се радвам че си така. СЕГА! Давам повод да се напием страшно много така че сутринта да не помним абсолютно нищо. Съгласен?
Мариян:Напълно!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
следва продължение.......
