Цялото училище беше някак мрачно, всички ученици мълчаха, а в класната стая се чуваше ехото на господина. Днес не беше особено хубав ден, навън валеше и гръмотевиците пресветкаха силно. Не знам защо но просто ме е яд че това беше първият път когато говорех с него, не исках да се запознаем така, но явно така е трябвало да се случи.
Неутрална гледна точка (НГТ)....
Последният звънец би, всички ставаха и подреждаха чантите си. Цялото училище се изнасяха на групички. Мариян, Стефани и Маринела винаги се прибираха заедно. Те двете си говореха, а Мариян седеше отстрани мислейки че е грешен и че не е трябвало да се случи така.
М:Хей приятели искате ли да ходим някъде тази вечер-попита Маринела с вдигнати вежди, поглеждайки и двамата.
С: Добре, хайде!
Те последни се разбраха, обаче поглеждайки към Мариян те видяха нещо гнило и запопнаха да го питат, досаждайки около него. Той най накрая се съгласил, разбраха се да си починат вкъщи и да се оправят. Срещайки се пред блока на Мариян.
ГТМ...
Вече бях готов. Чаках да ми звъннат когато тръгват, през това време ядох, почистих и оставих бележка на майка ми че няма да се върна скоро, да не ме чака. Милата жена работи от страшно рано до страшно късно, баща ми като бях малък ни остави и тя сега си къса гъза от работа. Дори да изглеждахме заможно семейство и да уча в елитно училище, някак все не ни достигаха парите, имали сме дни без ток, а и дори без храна. Като бях малък трябваше да работя за да може да се справяме, а баща ми дори не ни пращаше пари... Бях се разсеял, не чувайки телефона да звънни, на бързо върнах обаждане, разбрахме се да се чакаме направо пред клуба. Набързо си взех портмонето, ключовете и телефона и излезнах от нас,Маринела ми беше пратила адрес, и вече пътувах на там. Когато стигнах се въртях като луд да намеря място да паркирам, но беше пълно не си представям отвътре каква лудница е. Най накрая бях намерил в една много тъмна улица, когато им звъннах ми казаха че са почти до клуба.
Влезнах вътре и беше тъпкано с хора, намерих едно място за 5-ма, но седнах, поръчах си соджу с кола и ги чаках.......(Соджу е корейска напитка, като водка но не точно, има ги и в Япония)............
Те най накрая дойдоха, и почнаха да се извиняват че са се туткали.
1 час по късно......
Почти се бяхме напили, масата беше пълна с водка, уиски, ликьор и т.н,момичета бяха някъде из тълпата и танцуваха, а аз си седях гледайки в една точка игнорирайки всички момичета И момчета които ми се лепяха, запопнах да се чудя как ще се прибера като не мога да видя и две. Измислих да спим в колата, а на сутринта да ходим да пием кафе и да ги прибера.
С:Хейййй! Как си прекарваш, защо не дойдеш при нас да потанцуваш!
Аз: Не ми е до танци! След малко хайде да тръгваме! - буквално викахме, музиката беше супер силна.
М:Хайдее дее ела! Само учиш! Отпусни се малко!Идвай! - Маринела ме хвана за ръката, а аз дръпнах Стефани.
Започнахме да танцуваме, и влизаме в ритъмът, като абсолютно всички хора се бутаха. Усетих как някой ме хвана за задника и го стиска супер силно, изтенах из тълпата от болката, но никой не чу заради музиката. Обръщайки се назад видях!!
Онова момче от училището да седи зад мен седяйки с показалец пред устните, давайки ми команда да съм тих. Когато си върнах погледа напред видях как момичетата се натискаха, бях супер учуден и объркан. Трябваше да излезна от тълпата и да седна...
Стана страшно дълга.. Надявам се да ви хареса, скоро пак ще кача. Извинете ако има грешки.
ฅ^•ﻌ•^ฅ
