Chapter 11

27 2 0
                                    

НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА

Вечерта им беше доста забавна, неусетно и двамата започнаха да се влюбват един в друг обаче имаше един проблем.. Мишо не беше гей за разлика от Мариян който му се възхищаваше. От онази вечер мина близо 2 седмици и вече беше зима имаше сняг до коленете, а хората ходиха с якета, те двамата не се бяха виждали от онази вечер, Мишо не стъпваше в училище, а и вкъщи го нямаше, а Мариян не спираше да мисли за него и какво по точно са сега,, Познати с привилегии'' не спираше да му се върти в ума и се питаше дали и той изпитва същото....

Гледна точка на Мариян...
Мишо го нямаше от онази вечер, притеснявах се дали не е обмислил всичко което се случило и ме избягва... Исках да си останем приятели поне, обаче така и не стигнахме до тази тема... Аз наистина си падах по Мишо, даже го харесвам иска ми се да ме целуне пак да ме докосне пак и да си говорим пак.... Сега бях в училище и имах предпоследен час Биология, харесвах този предмет имаше интересни теми и ме караше да се замислям повече за човечеството. Господина внимателно обясняваше както винаги и си личеше интереса му да предаде знанията си.. Малко след като обясни урока звънеца би и всички се изнасяха на групички. Аз останах най отзад и чаках всички да излезнат.

Господина:Марияне може ли да останеш за момент, моля?

Аз:Да кажете господине. - погледнах го странно понеже никога не е говорил с мен.

Господина:Относно оценките съм впечатлен какъв интерес имаш към този предмет, по другите предмети са ти по-слаби и говорих с класната ти. Тя ми обясни че явно изпитваш интерес към този предмет повече от останалите. Исках да те питам дали смятал да развиеш кариера с този предмет.-усмихва се учтиво

Аз:Ами попринцип ми харесва повече от всичко и ме оставя впечатлен всеки път,но не не смятам да развивам нищо подобно с този предмет. По скоро за напред смятам всичко да оставя в течението и какво ми дойде да започна с него, господине.

Господина:Добре Марияне, ами исках да ти задам последен въпрос който ме притеснява. Изглеждаш ми видимо разтревожен напоследък, да нямаш проблеми със семейството? Изивинявай че разпитвам.

Аз:Всъщност... Не... Един приятел изчезна от близо 2 седмици насам и се притеснявам за неговото здраве, но не смятам да го докладвам в полицията понеже попринцип си прави така,но иначе всичко друго е супер.

𝐃𝐑𝐄𝐀𝐌 𝐁𝐎𝐘Where stories live. Discover now