ГТМ......
Мишо вече ме караше към нас,не знаех какво да кажа на момичетата бях супер притеснен и сърцето ми биеше като лудо. Когато стигнахме пред нас той се обърна към мен и ми каза.
Той: Е надявам се пак да се видим, и не забравяй за това в клуба, ще има продължение-погледна ме с усмивка до ушите с присвити очи.
Аз: Моля?....
Той : Чао, ще ти пиша по късно
Аз излезнах от колата,супер объркан.... Когато влезнах в нас майка ми както винаги я нямаше. Исках да си ударя душ и да поспя, беше супер рано и нямах никакви сили. Изкъпах се,ядох и най накрая легнах. Въртях се сигурно час, просто не ми излизаше от главата това което ми каза Мишо... Дори ми е странно да му казвам така... Имах чувството че това сноши е било предизвикателство понеже първият ни разговор не беше особено приятен, а сега се държеше почти мило.... Има нещо гнило...
6 часа по-късно.........
Телефона ми звънеше на пожар, събуждайки се в просъница помня че говорих с Маринела да се чакаме на кафенето до училище,трябвало да говорим, но това беше преди час явно пак съм заспал и закъснявам. Много бързо станах и почнах да се оправям, часът беше 15 и нещо, а тя ми беше звънала към 14 и нещо. Когато бях готов и се обадих че ще мина да я взема от тях и съм на път. Започнах да си мисля как ще ми задава въпроси, и най вероятно ще викнем Стефани, вече бях стигнал и всъщност слезнаха и двете влезнаха в колата и се почна.
М: Човек какво стана снощи?
С: Да, кой беше този от даскало и защо бяхте в една кабинка?
Аз:Момичета! Като стигнем в кафенето ще говорим не ме нападайте и аз имам въпроси към вас но се сдържам. - погледнах в огледалото за задно виждане и видях че Маринела хвана ръката на Стефи, те се усмихнаха една на друга и си изшушукаха нещо.
Като стигнахме поръчахме както винаги, Стефи капочино, Маринела 3в1, а аз фрапе без захар.
Седнахме и те двете трепнеха в очакване да им обясня.
Аз: Така снощи след като ме заведохте на дансинга, някой почна да ме бута зверската и ме хвана за задника, когато се обърнах видях същото момче което ми е помогнало, на мен ми стана хипер лошо и когато се обърнах ви видях вас двечките да се натискате-посочих ги мърдайки си показалеца и средният пръст един след друг, а те двете се изчервиха и погледнаха на долу - След което, отидох към тоалетните да повръщам и същото момче дойде да ми помогне, на мен ми причерня и от там на татък не помня нищо. - погледнах ги вдигайки си веждите очаквайки да почне войната с въпроси, но не те седяха с увиснали носове.
И двете: Ами ние!.....
М:Кажи ти...
С:Не давай ти първа....
М:Ох...окей.. Ами тъй като ти ни даде обяснение и ние сме длъжни.. Сега... Знам че е супер странно, но ние двете сме обратни и имаме наклонности към жени, реално не знаехме че се харесвахме, докато Стефани бе почнала да го проумява както и аз, имахме доста дълга зарибявка и накрая се разбра снощи че и двете имаме чувства една към друга. Снощи говорихме и се събрахме... - двете се спогледаха и се усмихнаха- Съжалявам че не ти бяхме казали, но мен лично ме беше срам, мислех че ще ми кажеш че не искаш да сме приятели или че ще ти е странно.
С:Да точно!.....
Аз:Глупости... Обаче май и аз имам да ви кажа нещо..... Аз съм гей.... - закрих си очите и стиснах устата си в очакване да кажат''Лол,, Те обаче почнаха да крещят и да пищят и ме гушнаха силно, казвайки ми че много се радват.
Пак аз: Радвам се че реагирате така!
С: Аз много се радвам! И напълно те разбирам! - тя ми се усмихна и ме прегърна.
М:Аз също!
