ГТМ...
За момент не можах да разбера какво чух и рязко си обърнах погледа към пътя, през абсолютно цялото време гледах само направо докато не сгигнахме пред нас.
Мишо:Защо мълчиш? - погледна ме отчаяно
Аз:Мм просто не знам какво да ти кажа, не мислих че би проимал чувства към мен.
Мишо:Честно казано и аз не мислих, но в край на сметка го разбрах. - усмихна ми се мило.
Аз:Айде просто да влизаме.
Взех по три торби в ръцете ми и на него оставих само три. Когато влезнахме в апартамента се запътихме към кухнята и аз поставих торбите на плота, а той почна да нарежда нещата в хладилника.
Мислех да влезна да се изкъпя и след това да направя нещо за хапване. Отидох да заключа вратата и минах през стаята да взема хвалия. След около 30 минути слезнах долу, Мишо лежеше на дивана и гледаше телевизия, а аз се запътих към него докато си търках хавлията в косата.
Аз:Какво ти се яде?
Мишо:Нещо люто, ами на теб?
Аз:Амии и на мен нещо такова, ела при мен в кухнята.
Той скочи от дивана и тръгна след мен.
НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА..
Когато си бяха сготвили беше минал час и вече ядоха на плота, беше ги обзела неловка тишина, и двамата не обелваха думичка и из цялата кухня се чуваше потропването им с приборите. Докато по едно време Мишо се пребори с неловкото мълчание и почна да поглежда Мариян като се опитваше да каже нещо...
Мишо:Аз... Много харесвам косата ти, знаеш ли? - стисна устата си нервно.
Мариян:Ахам, благодаря. - каза го без дори да го поглежда.
Мишо:Виж...става ли да поговорим?
Мариян само кимна, дояде си и стана да сложи приборите в мивката, седна на стола, запали една цигара гледайки право в Мишо и чакаше да запопне да говори.
Мишо:Относно това в клуба и това преди 2 седмици... Надявам се помниш че ти бях казал че не съм гей-Мариян само кимна- иии че ме привличаш по някъв начин... Исках да знаеш че каквото и да стане аз наистина не харесвам момчета, но ако не изпитваш нищо към мен... Няма да ми е проблем ако не искаш да повторим тези неща.. И да забравим за тези неща.... - Мишо го погледна нервно.
Мариян:Виж и аз не харесвам момчета и няма да ми е проблем да забравим за всичко и да си останем приятели-усмихна се мило и едва си сдържаше сълзите.
Мишо:Да но.... Някак си ми харесва да правим тези неща пък и... Ти казах че съм влюбен в теб... Не знам какво ми става... Съжалявам че те занимавам с глупости.... Явно не съм осъзнал до сега че съм гей,понеже никога до сега не съм харесвал момиче нито съм бил с такова, и по странното е че не знам какви наклонности имам....
Мариян просто стана от стола и излезна, отиде си към стаята и се заключи от всякъде.
Болеше го всичко, падна на бода и започна да реве, докато си прехапваше устата и от нея изтече кръв.
Мишо остана сам долу и гледаше в една точка като неусетно почнаха да падат сълзи от очите му...
Пак закъснях с качването, но ето нова глава и очаквайте скоро 14 глава. Извинете ако има грешки, и се надявам да ви хареса. Моля пишете в коментарите вашето мнение за книгата ще се радвам да го чуя..
~~до скоро~~~
