На следващата сутрин и двамата се събудиха от странен шум отвън, Мариян веднага скочи и тръгна към хола а Мишо беше в стаята на майката на Мариян.
Когато Мариян слезна долу видя че някой рови по ключалката и тропаше с крака пред вратата. Веднага се запъти на там и погледна през шпионката. Уплашен бързо изтича до стаята на майка си и пренасочи Мишо да отиде в стаята му.
Пред вратата стоеше неговата приятелка Стефани която много усилено се опитваше да отвори вратата. След като Мариян предопреди Мишо какво да направи, слезна долу и отвори вратата.
С:Хей, какво по дяволите стана, не вдигаш от вчера и те няма никакъв? Всичко наред ли е?
М:Да, влез отиди към хола. - усмихнах и се мило.
С:Мм добре, слушам те.
М:Просто вчера имах много проблеми и нямам никакво време, бях страшно зает... И помогнах на един познат просто... Виж не реагирай странно и не ми задавай много въпроси.. - тя само кимна- ами този Мишо от клуба.... Помоли ме да живее малко с мен понеже има проблеми с техните, и сега е тук, но спи. Става ли да не казваш на никой, освен на Маринела. Моля?
С:Ами много се радвам че помагаш на приятел, обаче вие дори не сте толкова познати... По добре внимавай с този тип. Окей?
М:Да знам, но обещаваш за другото нали?
С:Ммхм да, не съм такава порта, споко.
Мариян само кимна, а тя стана и каза че трябва да тръгва и че по късно ще се чуят, той я изпрати и заключи.
Докато изкачваше стълби се чу някакво думкане и падане на тяло, вече качил се горе видя Мишо на пода не отлепвайки лицето си от там, от срам.
Мариян:Защо подслушваш?
Мишо:НЕ СЪМ!
Мариян:Ммхм ставай да се обличаш, ще те заведа някъде за да може да поговорим спокойно за вчерашната тема и да се свършва с това.
Мишо само кимна изправи се и влезна в банята....
По късно ще кача нова глава, надявам се тази да ви хареса. Ако има правописни грешки съжалявам и до скоро 🖤
