Погледнах го отчаяно и неусетно казах да, той се зарадва страшно много че чак почна да скача в кръг около мен пляскайки с ръце.
Аз:Но искам да ми кажеш защо искат да заминеш и защо ми звъння през непознат номер- погледнах го право в очите като си вдигнах веждите.
Той:Амии те искат по добър живот едва ли не от тук, а на мен ми харесва тук много повече.. Обаче те не го приемат това и не им пука особено. За вторият въпрос звъннах ти от телефонна кабинка защото съм на самолетен режим на телефона, понеже не спират да звъннят.
Аз:Хмм ясно.. - въздишах..
НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА.....
Те станаха от дивана на който седяха поне час, защото разменяха какви ли не теми, опознаха се много добре и се радваха на това че имат толкова общо... Без едно нещо... Мариян беше гей, а Мишо не предполагаше въобще дори каквото и да беше станало.. Мариян просто му се възхищаваше отстрани, а Мишо го възприе като близък приятел. Мариян само си замълча за това което се беше случило, и го слушаше без да гъкне.
След като станаха се запътиха към кухнята понеже умираха от глад. Мишо седна на плота и чакаше храната да стане готова, Мариян мислеше какво да сготви на бързо, отиде до хладилника но той беше празен,в почти всички шкафове имаше или ориз или спагети.
Мариян:Искаш ли да ходим да накупим продукти, или ако се притесняваш да излизаш ще отида сам?
Мишо:Ами добре, ще дойда да съм по сигурен че нищо няма да ти се случи- усмихна се сладко.
Облякоха се, и тръгнаха на там. В магазина накупиха много неща за да може през цялата седмица да има храна. Мишо гледаше Мариян много особено, Мариян настръгхваше през цялото време и отбягваше погледа му.
Вече излезли се запътиха към колата с количката която беше пълна до горе с пликове, напъхаха ги в багажника и потеглиха, а Мишо не спря да се взира в Мариян през целият път натам и на обратно.
Мишо:Знаеш ли че имаш много хубав профил? -усмихна се мило и го погледна право в очите.
Мариян:Не бих го нарекъл такъв, но благодаря. Може ли да те питам нещо?-отвърна на погледа му като спряха на светофара.
Мишо:Да каквото искаш.
Мариян:Защо през цялото време не спря да ме зяпаш?
Мишо:Амии мисля че съм влюбен в теб... - зачерви се.
Много много съжалявам че не качвах толкова дълго и тази не покри времето което не качвах, но обещавам че ще почна по често да качвам глави. ~~очаквайте нова глава утре~~~съжалявам отделно ако има правописни грешки~~
