You are my hero | Vkook

45

Бяха минали две седмици от инцидента. Днес момчетата щяха да водят Кук да го прегледат и да кажат как е.

Сега момчетата стояха на вратата и чакаха Техьонг да дойде.
Когато дойде той се обу и се усмихна.

К: Аз като ти казвам, че си по-зле от жена ти не ми вярваш

Т: Е оправях се

К: Няма да питам кво си си оправяш все същия си си, но добре

Д: Хайде пред мен всичките

К: Мама Джин - засмя се и получи удар зад врата от Джин - шегувах се - усмихна се и излезе по най-бързия начин от къщата.

Всички се качиха във вана и потеглиха.

Т: Куки - пипна му бузката - Кукии

К: Кажи - обърна се към него

Т: Искам цунка

К: Няма, пак почваш да се лигавиш

Т: Но..

К: Ти си лигавне

Т: Куки - погледна го жално

Ю: Хаха колко жално те гледа само

К: Нали

Т: Куки, бебче

К: Спри

Т: Цунка!

Кук го целуна, а Тае се усмихна и отвърна веднага. Малкия се отдели по-рано от преди въздуха му да свърши.

Т: Страхотен си

К: Да да знам

След като стигнаха болницата всички слязоха и влязоха вътре. Запътиха се към кабинета на доктора и когато стигнаха почукаха. Той ги пусна вътре.

Доктора: Как се чувстваш

К: Супер

Доктора: Нещо да те боли

К: Не, синините по ръцете, краката и гърба изчезнаха. Както и всяка болка с тях

Доктора: Това е добре, дай сега да видя дали ти е зараснало реброто

Доктора каза на Куки къде да застане и му направи снимка на ребрата.

Доктора: Реброто се е оправило напълно. Все пак беше леко счупено.

К: Супер

Доктора: Това беше момчета, и момче гледай да не се срещаме скоро

К: Няма - усмихна се - довиждане

Кук избита всички момчета навън, а той самия беше толкова щастлив.