You are my hero | Vkook

114

Бе минало известно време, момчетата вече бяха в Америка при Кук и Техьонг. Марк гледаше Тан. Дните им в Америка започваха да намалят и скоро турнетата им щяха да свършат и да се върнат в Корея.

°°°°°°°°°°

Днес им бе последния концерт, Кук както и на своите си се разхождаше по без блуза и се наслаждаваше на виковете на феновете.

°°°°°°°°°°

Момчетата вече бяха кацнали на летището в Сеул.

К: Бебе, аз мисля тази вечер да отида при Марк и утре сутринта ще прибера Тан в къщи и ще дойда в компанията

Т: Добре бебчо. И без да пиете чу ли? И без други глупости

К: Тъй вярно шефе - усмихна му се - ще се видим утре сутрин любов моя

Т: До утре бебчо

Кук се качи в един от вановете и каза на шофьора на къде да кара. Другите момчета прибраха всичкия багаж във вана и потеглиха към къщата си.

°°°°°°°°°

На другата сутрин шестте момчета, както винаги без Кук, бяха отишли малко по-рано в компанията.

М: Добро утро момчета. Къде е Кук? - погледна ги притеснено - Да не сте се скарали за нещо пак?

Н: Не, спокойно. Просото кучето му бе при един негов приятел и той каза че ще отиде да пренощува при приятеля си и ще си вземе тъкмо и кучето и ще дойде. Сигурно след малко ще е тук

М: А добре, да не се притеснявам тогава - усмихна се

Настъпи малка тишина и врата се отвори, Кук влезе през нея и се поклони.

К: Добро утро - усмихна се широко

М: Добро утро Кук - усмихна се също

Кук отиде зад Тае, хвана му главата като я даде назад и го целуна по устата като си задвижи устните.

К: Добро утро любов моя

Мениджъра ги гледаше с усмивка, а останалите момчета просто чакаха всеки момент да настъпи скандал.

Т: Добро утро Куки - усмихна му се

Н: ДЖЪНКУК! Май забрави къде сме!

М: Спокойно момчета. Аз знам за тях

Ч/Ю/Н/Д/Х: МОЛЯ!?

М: Знам и за вас. - усмихна им се, а те останаха с отворени усти

Н: Между нас няма нищо - мъчеше се да е колкото се може по-спокоен.

Кук бе седнал на мястото на Тае, а той в скута му. Двете момчета гледаха останалите пет, по скоро четири колко притеснени изглеждаха.

М: Момчета не ме лъжете, знам го от добър източник - погледна към Кук.

Всички се обърнаха към най-малкия, а той само им се усмихна.

К: По-добре да знае, отколкото да се крием. А и каза че ще го обяви публично - усмихна се

Д: Джънкук и ти....повярва - каза тихо последната дума

М: Момчета, наистина спокойно, аз подкрепям вашите връзки и след време ще бъдат обявени. Знам че не искате да повярвате, но с Кук се опознахме доста за цял месец и разбирам от неговите думи как вие се чувствате и как преживяват всичко. Затова искам да сте щастливи. Може не всички да приемат факта че сте гейове, но поне вие ще сте щастливи нали?

Всички: Да!

М: Само това искам да чувам

След този разговор започнаха да говорят за турнетата и как са минали.

510 думи
[Редактирана]