You are my hero | Vkook

24

Г. Т. Н
Бяха минали три дни от както телефона на Кук бе в него. Днес момчетата му казаха, че вече са му осигурили учител по кикбокс. Днес също трябваше да си получи стоката.
Сега Кук седеше до Юнги и очакваше да го заведе там където ще тренира кикбокс.

К: Хьонг хайде

Ю: Изчакай дребчо

К: Не ми се чака вече

Ю: Шшш

След известно време.

Д: Хайде да влизаме в стаята

К: Най-сетне

Всичките момчета влязоха, Кук огледа и се усмихна.

К: Харесва ми. А сега, къде ми е учителя?

Учителя: Тук съм. Здравей казвам се Парк Су (измислих си го, не ме съдете)

К: Джеон Джънгкук - усмихна се

Учителя: Е нека видим какво можеш момче

Момчетата насядаха по земята и се загледаха в това, което правеха учителя и Кук.
Кук бе щастлив, че ще си изкарва гнева някъде вече. Мъника се изпоти и си хвърли блузата оставайки по едни шорти. След което продължиха с тренировката.

След двучасова тренировка Кук бе целия мокър, а като публика му бяха останали само Чим, Тае и Юнги. Кук отиде и седна до тях, а Юн му подаде шише вода. Той изпи  половината и изтри потта си с тениската си.

Ю: Е как е?

К: Супер. Това е отпускащо. Вие няма ли да ходите на фитнес скоро. Аз тука ще заприлича на слон, заради вас.

Ч: Ще ходим, но просто заради теб не сме ходели тези дни. Иначе си ходим всеки ден.

К: Аха добре. Аз отивам да се къпя

Момчетата: Добре

Кук се качи в стаята си и получи обаждане. Кук обясни на човека от отсрещната линия къде ще се видят. Обясни му, че има бодигарди и трябва да внимава. След което разговора приключи.

Джънгкук се изкъпа набързо и облече дрехите, който си бе взел от Юнги. След което се чу камъче по прозореца. Кук отиде до него и го отвори. Видя своя човек и му се усмихна.

К: Здрасти Марк

Марк: Как сме Кук

К: Супер. Носиш ли ми това което исках?

Марк: Да - подхвърли му едно пакетче и Кук го хвана

К: Благодаря ти, разбрахме се за парите, ще ти ги давам малко, по-малко. Ето ти сега една малка част - хвърли му ги

Марк: Добре. Айде аз ще те оставям, а ти се обаждай по често

К: Дадено, айде чао

Момчето си тръгна, а Кук затвори прозореца. Остави пакетчето на бюрото и се увери че вратата е заключена. След което седна на бюрото и отвори пакетчето. Вътре имаше дрога, дрога която на пръв поглед щеше да стигне за две-три смъркания. Кук се усмихна и изсипа малко на бюрото, след което го направи в тънка линийка. Наведе се и го изсмърка всичкото. Малкия се усмихна и се облегна назад, като затвори очите си. Изчака да мине известно време и стана като прибра пакетчето на място, което няма да го открият. След което излезе от стаята си и се запъти надолу. Отиде в кухнята и седна при останалите. Всички го погледнаха малко шокирано, защото очите му бяха червени, а той самия залиташе като ходеше.

Ю: Какво ти е

К: Нищо ми няма

Д: Дете какво ти е? Очите ти са червени.

К: Абе не се безпокой за това. Ще се оправи

Т: Какво си правиш, че са станали така червени тея очи

К: Мойте тайни не ги издавам. А сега ще ядем ли?

Д: Да, сипвам

Джин сложи на всички от това, което бе сготвил и седна като почнаха всички да се хранят. Всички момчета гледаха Кук и нищо не казваха. След като бяха готови с обяда Кук стана, но залитна и се подпря на масата, след което се засмя.

Н: Мисля че нещо е пил

Д: Аз не, мисля че е пил, мисля че е нещо по-лошо

Ю: Е няма как

Х: А дали

Всички го погледнаха пак.

К: Какво сте ме зяпнали всичките бе? Ако е за очите, до няколко часа ще се оправят - подсмихна се и тръгна нагоре.

След като Кук вече се бе качил горе и заключил в стаята си момчетата почнаха да обсъждат състоянието на малкия.

Д: Кук здравата се е насмъркал

Ю: Но от къде ще вземе дрогата

Ч: Цялата къща е обградена с бодигарди и камери, няма как да е излязал

Н: Така е, нека да видим камерите. Може да намерим нещо интересно на тях

Момчетата се съгласиха и отидоха в стая, в която имаше няколко компютъра и можеха да прегледат всички камери.

732 думи
[Редактирана]