You are my hero | Vkook

104

На следващия ден Кук бе в компанията и си работеше по танците, както винаги пиян.
След няколко часово работене, си почина малко и отиде в другата зала където щеше да тренира с момчетата. Когато влезе видя всички момчета и мениджъра.

М: Добър ден Кук

К: Добър ден - погледна г-н Парк

Всички: Добър ден

Кук не им обърна внимание.

М: Хайде почвайте, аз ще ви погледам малко

Момчетата си пуснаха музиката и почнаха да танцуват. Кук постоянно офкаше и викаше.

К: Айде стегнете се малко бе. Няма само аз да работя като за 100 - каза на по-висок тон

М: Джънгкук!

К: Еми така е. Аз тука се старая те вече ще припаднат. Аз съм от сутринта тука, а те сигурно преди малко са дошли.

М: Отначало и стига мрънка

Почнаха от начало и Джимин настъпи Джънгкук без да иска.

К: АЙДЕ ВНИМАВАЙ МАЛКО БЕ, МАМКА МУ

М: Какъв е проблема Джънгкук?

К: Изнервят ме, защото те не са нищо явно и само аз трябва да работя, като за всички им. А и не съм спал от токова време като хората и те ми идват в много повече. И отново съм пият

М: Разбирам те, но не разбирам защо се наливаш с алкохол. Така, искаш почивка от всичко. И явно и аз съм прекалил малко с натоварването върху теб. Затова ще ти се отплатя.

К: Ако не алкохола няма какво.

М: Можеш ли да караш

К: Разбира се

Д: Ще го карате да кара пиян?

М: Щом е дошъл до тук значи може и до там където ще го заведа. От вас момчета искам да му съберете малко дрехи и да ми ги донесете, ще се върна до половин час и гледайте багажа му вече да е тук.

Т: Добре

М: Хайде Кук

Двамата излязоха от залата, всеки се качи в колата си. Кук тръгна след мениджъра. След десетина минути стигнаха до някаква къща и спряха пред нея. Слязоха от колите и застанаха един до друг.

М: Ела да разгледаш от вътре

К: На кого е?

М: На компанията е

К: Добре

Г-н Парк отключи вратата и влязоха навътре. Разгледаха я цялата.

М: Джънгкук, давам я на теб. Идвай тук когато се почувстваш уморен и искаш да си починеш. Ще останеш тук месец, да си починеш от всичко. Ще ти нося храна, няма да излизаш. Кани си приятели ако искаш, но гледай да не вдигате много врява

К: Ол, благодаря ти

М: Няма защо, а аз сега отивам да ти взема багажа. Ще мина през магазин да ти взема нещо за днес и утре сутрин и ще ти донеса всичко

К: Добре

Мениджъра излезе от къщата и се качи в колата си като тръгна, а Кук затвори вратата и влезе навътре.

В компанията, момчетата чакаха г-н Парк с багажа на Кук. След няколко минути вратата се отвори и през нея влезе човека когото чакаха.

М: Това ли са му дрехите?

Ю: Да

М: Добре. Аз само ще ви помоля да не го търсите цял месец, нека си почине малко. Аз го натоварих прекалено много и той заслужава това. Той ще остане в една къща която от днес е негова и ще ходи в нея когато поиска и когато иска да остане сам. Благодаря за разбирането - взе сака който държеше Тае и излезе от компанията.

Н: Това беше странно

Т: И сега няма да мога да го виждам цял месец. Преди беше по-добре. Можеше да не ми говори но поне го виждах - насълзиха му се очите

Ю: Абе Тае не го мисли много. Той просто е глупак

Т: Не е вярно - удари го по ръката

Ю: Остави го малко да си почине като иска. Ще го видим след месец

Т: Добре

*при Кук и г-н Парк*
М: Еми Кук това е всичко което взех, дано да ти харесва, ако не утре ще кажеш какво искаш и ще го взема

К: Добре, благодаря

М: До утре Джънгкук

К: До утре

Мениджъра си тръгна и Кук остана сам.

660 думи
[Редактирана]