Връзвах си косата с ластик в цвета на гимназията, сложих си малко спирала и вече бях готова за поредния училищен ден. Щом слязох в кухнята видях, че родителите ми вече закусваха, дори баща ми беше готов да тръгва за работа.
- Добро утро! - поздравих ги като взех чашата си за кафе и започнах да правя латето, което си правих всеки ден за училище.
- Добро утро, Кейси! - поздрави мама. - Не закъсняваш ли днес?
- Не, ще ме закарат.
- Мога и аз, но трябва да побързаш. - обади се баща ми.
Аз поклатих глава. - Няма проблем, имам превоз.
- Меридит ли ще дойде?
Замълчах си, като отпих от вече готовото кафе.
Мама се обърна вече с лице към мен.
- Кейси?
- Дерек ще ме закара.
Тишина.
След това още тишина.
- Дерек от съседната къща, синът на Ел? - попита учудено.
Аз я погледнах странно. - Да, същия.
- Има ли нещо, което трябва да знаем за теб и това момче?
- Стига тате. - прекъснах го. - Нищо няма, просто ще ме закара.
- То и вчера само да те пита нещо беше.
Честно казано ми стана неудобно от всички тези въпроси и цялата почервенях.
- Хора, стига - нищо няма. Престанете.
Взех кифличка от масата, обух се, взех раницата си и тръгнах към входната врата.
- Аз излизам, пожелавам ви хубав ден.
Дано усетиха сърказма ми.
- Пази се! - чух мама да вика зад мен.
Докато стигна до къщата на Дерек вече бях закусила. Часът беше 7:25ч., а следа от него нямаше, а аз да не съм закъснявала.
Чух отваряне на входна врата и се обърнах, но не беше Дерек, а баща му. Когато ме видя се учуди, но след това се усмихна широко.
- Добро утро, Кейси! Какво те води насам.
- Добро утро, г-н Делгадо! Чакам...
Но преди да довърша, вратата се отвори още веднъж и сънения тъмнокоско се появи.
- ... Дерек.
Погледът на г-н Делгадо се местеше ту към мен, ту към сина му.
- Добре, аз тръгвам. Успешен ден в училище и на двама ви.
![](https://img.wattpad.com/cover/242812760-288-k620177.jpg)
YOU ARE READING
Lost in Spanish words
Teen Fiction-Моля те, Кейси! Ти си единствения ми шанс... Мамка му.... ------------------- За Кейси последните два месеца от гимназията изглеждат да бъдат ужасно натоварени. Не стига, че все още не е написала есето си за колеж, не знае какво ще прави с живота ѝ...