Lost in Spanish words

Шестнадесета глава

Здравейте, хора!

Завърнах се след малка пауза, но се надявам да не сте отписали историята ми напълно. :D

Надявам се да ви хареса и да оставите коментар с мнението ви, защото е важно за мен.

Не мога да повярвам, че приключението на Кейси и Дерек продължава вече над четири месеца, защото аз не задържам вниманието си толкова дълго време над едно нещо. :D

Ще ви бъде ли интересно, ако започна нова история успоредно с тази и ще я следите ли?

Качих колажи, на това как си представям Кейси и Дерек, може да ги погледнете и тях.

Приятна вечер!

- Cathy

***

- Кое кафе ти е това днес, Кейси?

- Трето.

- Все още няма обяд, какво си правила снощи?

Мади Грийнлифт стоеше до мен облегната на шкафчетата докато изваждах учебниците си, които щяха да ми трябват уикенда. Утре ще имаме свободен ден, тъй като училището ни организира ден на отворените врати за учениците, кандидатстващи това лято.

- Спи ми се Мади – това е. – казвах като едвам сдържах усмивката си.

Истината беше, че изобщо не бях спала. Щом Дерек ме изпрати тази сутрин направо се качих да се изкъпя и докато осъзная беше станало време за училище.

Нямах търпение да се прибера и да си легна – определено имах нужда от един 10 часов сън минимум. Но не съжалявах за нищо, времето прекарано с Дерек беше... дори не знам как да го опиша – вълшебно. Исках вече да го видя. Не знаех дали сме двойка и исках да разбера.

- Ще дойдеш ли в събота с мен за рокли? – обади се след малко Маделин. – Балът е скоро и искам да съм подготвена.

- Събота съм заета. – поне така си мислех. – Но може би в неделя?

Тя кимна. – Ще го измислим.

- Здравейте момичета! – чух Мади да изпуфка до мен.

- Здрасти, Джейкъб! – отвърнах.

- Аз тръгвам. – каза приятелката ми, ясно защо. – Ще ти пиша допълнително.

- Добре, до скоро.

Тръгнах да затварям шкафчето си и бях готова за следващия час, когато Джейкъб Оливър ме спря.