Lost in Spanish words

Единадесета глава

Здравейте!

Единадесета глава е тук и се надявам да ви хареса!

Тази седмица пускам два ъпдейта, дано ви зарадвам. Следващата глава определено ще е след Коледа, защото курсовите работи чакат само и единствено мен за да ги напиша за жалост. :D

Имам чувството, че преполових историята, но със сигурност края е мнооого далеч в бъдещето, затова спокойно. Бих искала да започна да качвам по две глави на седмица , но за момента едва ли. :(

Това е една любима моя част и е пълна само и единствено с моменти на Кейси и Дерек. 

За вас имам един много важен въпрос, а именно какво ще кажете в следващата глава да има целувка между нашите главни герои? :D

Ще се радвам, ако изразите вашето мнение, защото то е важно за мен!

Приятна вечер!

- Cathy

***

- Какво обичаш да правиш през свободното си време?

- Да спортувам.

- Обичаш ли тако?

- Много.

- За какво се сещаш, когато чуеш думата мъфин?

- За теб.

Сопнах се.

- Какви ги говориш, Дерек?

Той прихна да се смее.

- Така си е. Приличаш на шоколадов мъфин с парченца шоколад вътре.

- Определено не си в час.

Беше понеделник вечер и с Дерек разхождахме Бъкстър в квартала. Междувременно упражнявахме разговорния испански на Делгадо, който определено имаше промяна. Тя се дължала на факта, че общувал повече с баща си на родния му език от колкото на английски.

- Искаш ли да поседнем? – попитах аз след като стигнахме до близкия парк.

- Добре, тъкмо ще пусна Бъкстър да потича.

Щом седнахме на една от пейките, Дерек откачи каишката на лабрадора, а той от своя страна за секунда изчезна.

С Дерек стояхме мълчаливо сигурно около 10 минути. Беше ми станало навик да стоя с него и да не говоря, честно казано по-добре това, от колкото да говоря глупости.

- До неделя трябва да изпратя на Гарсия новото есе, ще дойдеш ли да го провериш преди това? – Дерек прекъсна мислите ми.