Lost in Spanish words

Петнадесета глава

Бях казала, че няма да има глава, но... :D Просто ми дойде вдъхновението и нямаше как. Главата не трябваше да се развива по този начин, но просто го усетих така и сега ще трябва да променям цялата история. :D

Насладете се на поредната доза от Кейси и Дерек, защото аз вече го направих!

За първи път прикачвам песен, дано се отвори и да я чуете, когато и дойде времето (ще разберете какво имам предвид).

Нямам какво друго да кажа освен, че се надявам да ви хареса, защото се постарах доста. Това може би е най-дългата ми глава до момента и дано надмине очакванията ви.

Обичам ви хора и се радвам, че четете историята ми, за мен значи изключително много! <3 

Приятно четене!

- Cathy

***

- Защо си с поло в тази жега?

Дръпнах блузата си надолу.

- Мамка му, какво се е случило?

- Не питай – прави се, че нищо не си видяла.

Мередит се беше ококорила.

- Пак ли Дерек? – не отговорих. – Какво му става, маркира ли те, какво?

- Не знам, Мер!!! – отговорих по-силно от колкото трябваше.

Не трябваше да си го изкарвам на нея, днес дори ме докара до вкъщи след училище, а аз и се сопвам.

Истината е, че не съм в настроение още от снощи, изпълненията на Дерек ми дойдоха прекалено.

След като ме остави бях толкова изумена от действията му, че не можех да мисля – стоях там и мозъкът ми просто беше блокирал. Нито знаех какво да кажа, нито да направя, та аз дори не можех да осъзная какво се случваше.

Събрах последните частици от здравия си разум и реших, че ще е най-добре, ако си тръгна, защо ли изобщо си направих труда да дойда – всичко отиде по дяволите.

Когато слязох на долния етаж забелязах Дерек в кухнята да си прави сандвичи.

Наистина ли?!?

До сега ми правеше напук, а сега е огладнял.

Тръгнах си без да се обадя, разбрах, че ме е забелязал, когато извика името ми, но аз не спрях, затръшнах вратата и продължих към вкъщи.

Отново не бях спала тази нощ – от Делгадо щеше да ми се пръсне главата.

Обърнах се към Мередит вече малко по-спокойна.