-Моля те, Кейси! Ти си единствения ми шанс...
Мамка му....
-------------------
За Кейси последните два месеца от гимназията изглеждат да бъдат ужасно натоварени. Не стига, че все още не е написала есето си за колеж, не знае какво ще прави с живота ѝ...
Главата ми хареса страшно много, надявам се и на вас!
По едно време дори мислих, че ще се разплача... :/
Приятно четене!
- Cathy
***
- За какво ми се извиняваш?
- За това как реагирах онзи ден и за това, че не те изслушах.
Повдигнах рамене.
- Все тая, Дерек.
- Кейси, аз... - прекъснах го.
- Не ми пука, няма смисъл повече да обсъждаме каквото и да е било между нас – такова нещо вече няма.
Взех си нещата и напуснах заведението.
- Кейси.
- Кейси!
- КЕЙСИ!!!
Сопнах се. – Какво?!?
- От пет минути те викам, къде се отнесе?
- Какво искаш, Мередит?
- Подай ми онази ваза.
Поех си въздух и направих това, което искаше тя.
Сутринта рано дойдохме да помогнем на Ел Делгадо с украсата за бала. Разясни ни задачите и след това си тръгна. Вече няколко часа с Мер се занимаваме с какво ли не, но аз се бях отнесла тотално.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
(Цветята за украсата)
Не спирах да мисля за случилото се с Дерек в кафенето.
И какво като ми се извини, нищо не променя факта, че не повярва на мен, а повярва на Линда. Той направи своя избор и това не бях аз, трябваше да го приема.
Към обяд започнахме много да огладняваме и точно щях да звъня на леля Ел за да и кажа, че излизаме в почивка, когато се появи на вратата с компания.
