Lost in Spanish words

Двадесет и втора глава

Охоо, отново съм аз :D

Има нова глава, за което съм много щастлива!

Дано ви хареса, чакам да пишете в коментарите.

Имам една може би лоша новина за вас и тя е, че започва обратното броене... До края на март или началото на април историята ще приключи и втора част не смятам да има, поне за момента. Остават още няколко глави, затова не унивайте, пък и може да има още неща за напред, които също ще ми харесат колкото тази история.

Приятно четене и лека вечер!

- Cathy

***

- Давай сега отново, но този път тръгваш на дясно и после обръщаш. – започна Дерек. – И този път по-уверено.

Денят беше неделя след обед и с Делгадо от може би два часа се упражнявахме на полигона – дори не ми се мисли колко гориво бяхме изхабили.

Започнах да се справям все по-добре и това ми вдъхваше самочувствие, че ще взема изпита утре.

Щом направих обратен завой трябваше да паркирам на френски гараж и бях готова.

- Хайде, сега малко назад... гледаш огледалата... още малко... стига толкова.

Издишах събралото се количество въздух и изключих от скорост, вдигайки ръчната без да гася колата.

- Ще го взема, нали?

- Естествено, само бъди спокойна, другото ще се уреди само.

Усмихнах се леко.

- Благодаря, Дерек. – той вдигна рамене. – Затова, че ми помагаш и ще дойдеш на изпита с мен. Ако трябваше да карам друга кола, а не твоята – горко ми.

Той се засмя. – Няма проблем, а и не съм забравил за тортата – тя ме държи.

- Ах ти! – изкикотих се и го побутнах, откопчавайки колана си. – Да се прибираме, а – май идва буря?

Така беше – небето нямаше обичайният си син цвят, а напротив – беше почерняло.

- Права си, скачай от другата страна.

Слязохме от колата за да си разменим местата, като Дерек не пропусна да се закачи с мен, като ме ощипа по ръката.

Отношенията ни от рождения ден на баща му насам бяха по-добри. Още ми е трудно да го виждам с Линда в училище, но забелязвах, че е леко отдръпнат от нея – значи планът ми работи.