Слᴀдкᴀ болкᴀ

7

Сърцето на Кук се сви неволно,  той просто хвърли кърпата в банята и си тръгна, тръшвайки вратата.
"С лошо плаче. С хубаво пак плаче !? !!" Кук се замисли. 
"Добро отношение повече няма да видиш! За първия път в живота си се държа с някой по такъв начин, но ти... стой сега там ... !!" - Кук не успя да се сдържи и  отиде при Чимин. 
-Какво хленчиш?-  попита Кук възможно най-безразлично. 
- Чонгук, пусни ме да се прибера.
- Какво не те устройва? 
-Трябва да се прибера, на баба и остават 10 дни живот, освен нея никой не ми остана. 
-Каква баба?  Нали живееше с чичо си?  ....Или?
- Или!
Кук въздъхна. Излезе от банята и удари с всички сили лицето си.
- Слабак! - каза той тихо.  После отново се удари. 
- Някакво момче с мило личице може толкова спокойно и лесно да те манипулира! 
Чон донесе дрехи на Чим, излизайки от душа, попита:
- Гладен ли си?
- Откога ти пука за чувствата на другите?- Попита Чимин.
- Кой ти каза, че ми пука! Само питах.... Да те заведа ли у дома?

- Отново просто пипита ли? 
-Да, махай се! Кук отвори входната врата и видя, че Чимин накуцва на един крак след „колана“.

-Нищо ли няма да кажеш? - Кук повдигна вежда.
- Жесток си. - каза Чимин и бързо напусна апартамента.
- Разбирам ... Едната страна на Чон искаше да настигне Чимин и да го изчука докато не изгуби съзнание, а другата сякаш го предпазваше от първата, твърдейки, че е малко и невинно дете.  Чон си каза: "Ще се напия!"  Междувременно Чимин се прибираше вкъщи.  По пътя той погледна към небето и прошепна.
-Бабо, извинявай за тези глупости, но вмомента спаси живота ми. -след половин час вече беше вкъщи. 

Чичо му беше в командировка и не знаеше за приключенията на племенника му.  Чимин никога не би му казал...
- Наистина ли съм вкъщи?!-  Чимин се разлегна на леглото и първото нещо, което направи, беше да зареди телефона си.  Видя няколко пропуснати обаждания и съобщения.  Всички те бяха от едно и също момиче.  Тя се казваше Sooyoung.  Срещнаха се преди месец и често общуваха .. Докато не се появи Кук..
" Здравей, Чимин, отдавна не съм те виждала. Не ходиш на училище и не си в работилницата. Нещо случило ли си е ? Мога ли да ти помогна с нещо? "След като прочете съобщението, Чимин отговори. "Не, всичко е наред, просто бях малко болен."

Мразеше да лъже, но и не можеше да каже истината.  Особено на Sooyoung.  Как изобщо ще я погледне в очите и ще общува с нея както преди?  След случилото се това беше невъзможно.
  - Ясно.  Оздравявай бързо))) Наистина ми липсваш ...  Беше наистина сладко и Чимин беше много щастлив.  Но веднага изплува споменът за онази нощ.  Игривият поглед на Чон, опияняващият аромат на парфюма, прецизните му и уверени движения ..... Стонове... Похот ... ... Насилие ..... Нежност .... всичко това преследваше Чимин.  Не можеше просто да прекрачи всичко това и да живее както преди. 
Не можеше, както преди, да се събуди и просто да се наслаждава на новия ден,  не можеше толкова лесно да забрави за проблемите и да ги реши, не можеше да гледа на живота така, както преди.

Тогава Чимин реши наистина да се опита да живее както преди.  Ами ако се получи? Приготви раницата си, включи алармата си и заспа.  „Ще забравя за теб, Чонгук, обещавам!“, Каза шепнешком Чимин... На сутринта беше изненадващо слънчево и приветливо за Чим. Бързо закуси и хукна на училище.  Никога през живота си не искаше да отиде на училище, колкото сега.  Преди го смяташе за ад, а сега това беше истински рай и спасение за него.

След първия урок, той се срещна със Sooyoung.  Тя беше много щастлива от дългоочакваната среща и посрещна Чим с прегръдки.  Той също прегърна приятелката си и се замисли.  "Ако ще живея изобщо, то ще е като преди," 

- Sooyoung, какво ще правиш след училище?
- Ще се подготвям за изпитите. 
- Имаш ли свободно време? 
- Зависи за кого ...
- А ако е за мен?
- Ами .. Може би, защо?
- Кога последно беше на кино? 
- Искаш да ме поканиш ли? 
- Не, искам да отида с теб. 

- Добре-  прибързано се съгласи момичето.  Толкова дълго искаше да спечели вниманието на Чимин, че сега беше на седмото небе.  Видя толкова много топлина, доброта и нежност в Чимин, че дори не можеше да си представи, каква уязвима душа се крие зад това.  Душа, която е била ранена толкова дълбоко, че ще остане белег като от острие наречено жестокост, за цял живот ... Раните ще кървят дълго време и няма да му позволяват да забрави за Чонгук... Чимин лежеше по корем на леглото си и пишеше резюмето по история.  Но дори училището и домашните, които той толкова мразеше, не успяваха да го разсеят.  Чим погледна към часа и стана, разбирайки че закъснява за киното, на което сам беше поканил Sooyoung.  Той бързо се преблече и избяга от тях като куршум.  След като се срещна се със Sooyoung, те влязоха в киното.  Филмът, който гледаха Чим и Су, беше за любовта.

* Филма *

- Значи той ти е изневерявал през цялото това време? 
- Да, и знаеш ли си с кого? 
- С кого?
- С най-добрия му приятел ...
-А ако беше с момиче, нямаше да ти толкова обидно ли? 

* *

В този момент бузите на Чимин се зачервиха като узрели домати,  той сам не разбра защо.
- Sooyoung, не се чувствам добре, хайде да си тръгваме?
Чимин отново започна да мисли за спалнята на Кук и парфюма му ... Те излязоха и Чим веднага предложи да си отидат, извинявайки се за случилото се.  Момичето се прибра вкъщи. Чимин искаше да се разходи и да изтрие аромата на Кук от главата си.  И филма също.  Той вървеше там, на където го водеха очите му, без да спира поне няколко часа.  Слънцето отдавна беше изчезнало зад покривите на високи сгради, духаше хладен вятър и знаците на различни заведения започнаха да трептят все по-рядко.  И тогава Чимин осъзна, че е отишъл много далеч ...

Хората не приличаха на обикновени хора, а улиците се стесняваха, докато не се превърнаха в тъмни улички.  Това изплаши Чимин.  Изведнъж се чу свиркане зад гърба му.   Той свали качулката си и се огледа ...

Следва продължение...