Слᴀдкᴀ болкᴀ

2

Чонгук се събуди на малкото диванче в офиса си. Прекрасно слънчево утро, нищо необикновенно, като изключим факта, че беше със секретаря си, и на всичкото отгоре смътно помнеше случилото се вчера вечерта. Заемайки седнало положение, той погледна часовника си, след което скочи със светкавична скорост, хуквайки към банята. След като изми лицето си с ледена вода и поне малко се съвзе, взе разхвърляния си костюм от пода, облече се и започна да събужда Техьонг.

-Чон, остави ме на мира, имам право да не отида на работа.

- Страха си ли изгуби? - каза Кук напълно сериозен, оставаха десет минути до осем, а той никога не закъсняваше за работа.
- Техьонг, стани, казах!-  извика той на секретаря си. Техьонг бавно се приближи до огледалото и се погледна. Да, външният му вид беше под всякаква критика. Разрошена руса коса, смучки, които покриваха врата и ключиците му, разранени устни, които бяха целите в кръв. Имаше кървави ивици по лопатките и гърба, а китките го боляха от стегнатите белезници.

- Чон, ти си чудовище. - Тае се изсмя дрезгаво.

-Казах ти условията за работа, съгласи си доброволно. - присви рамене Кук.

- Чон, мога ли да си взема болничен? На нищо не приличам?! - попита жално Те.

-Не. - отрече Кук. Имаме тримесечен отчет и ти си не само секретар, но и счетоводител, така че не, забрави!

Чонгук връчи на „приятеля" си шал и козметика, надявайки се, че по някакъв начин ще му помогне да скрие следите от веселата нощ.

-И да, Тае, трябва да спрем с всичко това. - каза Кук, галейки с нос врата му.
-Защо? - попита той, продължавайки да прикрива следите по лицето си.

- Другите вече гледат накриво, не е като да не ме интересува за репутацията ми. - Чонгук се отлепи от момчето и отиде до бюрото си. След като прегледа няколко папки, избра нужните, и ги подаде на Тае, който вече беше готов за работа

-Трябва да се преоформи, провери и тези стоки да се сравнят с електронната версия.

-И колко време имам?

-Работи с мисълта, че имаш малко време. - Кук погледна часовника си и каза. -Закъсняваш с 2 минути.
-Разбрах, черпя с обяд и кафе.

Чонгук се усмихна заради разбирането от страна на Те. Но това не беше изненадващо. Техьонг работеше там вече от 5 години и бе успял да научи добре нравите на шефа си. Но това, което Tе все още не можеше да разбере, беше разнообразните предпочитания на Кук в леглото. Той винаги правеше нещо ново или изобщо нехарактерно за него. Tе се страхуваше, но това, което му харесваше бе, че Кук винаги го оставяше да напусне или да се откаже ...