Слᴀдкᴀ болкᴀ

8

Чимин свали качулката си и се огледа ... Шестима мъже стояха зад него с кучета и бейзболни бухалки.
- Ей, "състезател", дали можеш тичаш толкова бързо, колкото караш? - попита един от присъстващите. Чим веднага разбра за какво става въпрос. Клуба за борба без правила, те мразеха състезателите. Или крилатите вълци, както ги наричаха жители на Сеул. Факт е, че се счита за чест едно момиче да бъде с крилат вълк, а не с борец. За това те отмъщаваха на състезателите. Малко хора оцеляваха ...

- Бъркате ме с някого.- плахо каза Чимин, мислено сбогувайки се с живота си.

- Не, трудно е да те объркаме с когото и да е- каза единия.
- Да, просто искаме да ти размажем лицето по асфалта - изръмжа вторият. Момчетата започнаха бавно да се приближават към Чимин. Той, преглътна и едвам сдържа сълзите си, уплашено бягайки с поглед.
- Ааа! - почувства силна болка в кръста и след това веднага падна на земята. Умишлено го ударяха на слабото му място, знаейки, че не понася даже леки удари в тази област на гърба. Оказа се на студения и влажен асфалт, Чимин покри лицето си с ръце и притисна лакти до тялото си, надявайки се да избегне счупени ребра. Получи ритник в стомаха, след това втори и трети. Започнаха да го ударят по цялото тяло. Когато Чимин започна да губи чувството за реалност, той чу скърцането на спирачките и звука на колата. "Това е края", помисли си той.

"Сега ще ме закарат кой знае къде" Но се случи нещо, което Чим не очакваше. Беше готов да умре героично, но чу строг и до болка познат глас.
- Разкарайте се от него!- той повтори същото и се приближи до Чимин. Той се наведе и махна мокрите кичури от челото му, над които се стичаха капки кръв, вдигна Чим от земята и той отвори очи, осъзнавайки кой го е спасил.

- Чонгук... - прошепна Чимин и зарови нос в гърдите му, за да не вижда кошмара около него.
- Всичко свърши. - каза Чон тихо, целувайки челото му. Чим едва се държеше на краката си, от толкова много удари, както по тялото, така и по главата, той изгуби съзнание ...

Събуди се в къщата на Чонгук, вече сутринта. Беше точно на мястото, което вчера проклинаше с всички думи, които знаеше. Гледаше светлите стени, висящите живописни картини, уютните мебели и, колкото и да е странно, перфектния ред в спалнята на Кук. Скоро и самият той се появи.

- Събуди ли се?- попита Кук, застана на прага с усмивка на лицето. Чим кимна. Беше му изключително трудно да говори. Вчера не разбра колко време се разхождаше по студената улица, а след това лежеше на мокрия асфалт. Не е изненадващо ако е успял да се разболее.
- Изумен съм как не хвана пневмония.- Чон седна на ръба на леглото.
- Пневмонията е тежка, нямах сили да я хвана.- Чимин изхриптя. - Шегуваш се, това е добре ! - Кук се усмихна. Междувременно Чимин го гледаше като омагьосан. За пръв път видя усмивката на Кук. Не, не злонамерена, не вулгарна, а искрена, истинска усмивка. Може би наистина не е такъв, какъвто изглежда? Помисли си Чимин.

" Чакай! Обещах си, че ще го забравя и ще живея както преди! Или се преструва, или просто е лицемер. Но той ме спаси...."

- Чакай, а как... Чонгук, как разбра, че имам нужда от помощ?- попита Чимин предпазливо.

- Просто.. Sooyoung е сестра на Техьонг. Тя сложи микрофон на пуловера ти.
-Защо?
-Бях притеснен, глупако.
- Същия си. - Чимин се нацупи и кихна. Кук му донесе термометър и горещ чай с мед.
- Ще останеш тук, докато не се възстановиш! Разбра ли? Аз отивам на работа. Ще ти изпратя Taе по-късно, той ще ти донесе необходимите лекарства.
- Имай късмет да избягаш!- Кук му посочи пръст.
- А ако се опитам?
- Ще се погрижа да не можеш да станеш, разбра ли ме?

- И това е всичко, което можеш да направиш? - измърмори Чимин. Кук огледа стаята, и погледна Чимин превръзан от глава до пети, напомняйки му, че е спасил живота му.
- Внимавай какво говориш.- Чон оправи одеялото, разроши косата му и си тръгна.
"Той наистина ми спаси живота .... Но изобщо не знае как се възпитавят деца!"

Следва продължение...