Слᴀдкᴀ болкᴀ

11

"За втори път да се опитам да живея както преди? Не, няма да се получи. "- Той не плачеше, нямаше сили да плаче.  "Чудя се дали Чон изпитва нещо към мен или наистина ме възприема като просто играчка?"- Чимин взе телефона си и реши да му напише последно съобщение...

Чи: Чонгук, как можа?!  Напусна бременната си жена и си игра с чувствата на тийнейджър ... !  Ти ... Ти си мръсник ... Нищожен ... Който не се интересува от чувствата на другите!  Наистина вярвах, че не си лош човек, че можеш да обичаш ... но се оказа даже по-зле от в първия ден в който те срещнах."
След като прочете това, Кук стисна телефона в ръката си и с цялата си сила го удари в стената.  Ето така може да изгубиш всичко за един миг.  Да изгубиш човека, заради когото си готов да умреш и заради когото живееш.   Изпитваше невероятна болка, той много добре знаеше, че сам си е виновен. В мислите му бушуваше ураган и сред него той се опита да се концентрира и да вземе решение. Не можеше да седи със скръстени ръце. Искаше да си върне Чимин, искаше да го прегърне и никога да не го пуска.  Искаше да се събужда и да вижда усмивката му, да седне в офиса си, знаейки, че го чака у дома.  Този, когото обича чисто и искрено, този, който е разтопи леда в сърцето на Кук.

Той обичаше Чимин.  Въпреки че самият той не го осъзнаваше ... Чимин седеше на студения под на балкона от няколко часа. Силния вятър насочваше капките дъжд към открития балкон. Беше целия мокър, но не го усещаше, просто седеше и не гледаше на някъде.  За него нямаше време, нямаше чувства, нямаше го и Чонгук ...

- Чимин! ...... Чимин! - Чичо му се прибра у дома и никъде не можа да го намери.  Но когато го видя  на балкона, бързо изтича при него, хвана го за лакътя и го завлече в къщата.

-Чим, как може да седиш на балкона по това време? - чичо му го разтърси за раменете, опитвайки се да го върне в реалността.

-Аз ..... аз  ... Чонгук .... - измърмори Чим и изгуби съзнание. 

- Целия гориш! - Чичо му докосна челото му и бързо се затича към аптечката.  Цяла нощ Чимин беше в безсъзнание. Заради треската му ставаше ту студено, ту горещо. След известно време се събуди, след това отново заспа за няколко минути. Състоянието му беше под всякаква критика, както физически, така и психически.  Понякога в съня си той викаше Чонгук тихо и жално, молеше го за помощ.  И защо точно Чонгук ..  На сутринта температурата му леко спадна.
Чимин започна да мисли рационално и сам да се разхожда из къщата.