Слᴀдкᴀ болкᴀ

12

- Събуди се! Ей, момче, време е да се съвземеш, вече си опериран. Трябва да разберем името ти, за да попълним документите! - Каза жена облечена в бяло палто до леглото на Чимин.  Той отвори едното, а после и другото око.  Погледна към лекарите с недоумение и се опита да седне, но усети остра болка в десния крак. 
-Аш. - въпреки това Чим седна на леглото и започна често да мига, за да се съвземе. Щом започна ясно да чува гласовете на лекарите, той се обърна към единия от тях и попита.

  - Къде съм?  И какво се е случило?
  -Блъсна те кола.  Имаше счупен дясен пищял и фрактура на ключицата.  И на всичкото отгоре,  двустранна пневмония в много тежка форма.  Имаш нужда от почивка. Момичето помогна на  Чимин да легне и  го зави с одеялото.
- Ще запиша данните ти и ще отидем да обсъдим лечението ти. - Тя седна на ръба и взе писалка.
- Име, фамилия ? -  в този момент Чимин осъзна, че не помни нищо.  Абсолютно нищо.  Присви вежди и се опита да напрегне мозъка си, но напразно.  От мисълта, че е забравил всичко, Чим започна да се паникьосва.

- Името ми  .... аз ... не помня..... не си спомням нищо! - Чим се изплаши, а момичето спокойно сложи писалката обратно в предния джоб на халата си и с въздишка насочи поглед към втория лекар.
- В резултат на  черепно-мозъчната травма, макар и незначителна на пръв поглед, явно има амнезия .  Надявам се, че ще е временно. - тя изведе медицинския персонал от отделението и затвори вратата.

- Не бива да плашим момчето, кажете му, че всичко ще се оправи и паметта му скоро ще се върне.  Въпреки че не ми се вярва, виждяхте ли изследванията му?- каза тя на втория лекар.
- Видях.  Има шанс.  Трябва да намерим роднините и приятелите му, трябва да лекува пневмонията сред близките си. Там ще му е по-удобно и паметта му най-вероятно ще се върне. 
- Мислите, че познатите усещания и миризми, ще му помогнат?
- Разбира се.
- Добре, тогава нека се съсредоточим върху пневмонията.

*******

Чонгук успя да отвори вратата, но не намери Чимин наблизо. Нямаше друг избор, освен да се върне в апартамента.  В крайна сметка можеше да отиде навсякъде, особено след като самият той каза, че ще замине в друг град.  И най-странното е, че Чон нямаше никакво желание да тръгне да го търси, или да звънне полицията. Не искаше да връща Чимин обратно. Самият той не разбираше защо? Може би се примири с факта, че Чимин наистина иска да си отиде, или огънят, който изгаряше гърдите му отвътре, изведнъж изгасна ... Той не можа да намери обяснение за действията си, но сълзите сами се стичаха от очите му ...